Копър с характерен аромат

Копър (Anethum graveolens) принадлежи към семейство Сенникови растения. Той е единственият представител на род Anethum. Копърът е едногодишно тревисто растение, достигащо височина в диапазона 40 - 120 см. Стъблото е изправено, вертикално набраздено и кухо, има сивозелен цвят. Листата са перести и силно ароматни. Цветовете са дребни, жълти, образуващи сложен сенник. Семената са с овална форма, тъмносиви или кафяви на цвят. Родината на копъра е Персия и Източна Индия. Днес отглеждането на копър е разпространено в Европа, Северна Африка, Мала Азия, Иран и Индия. Гърците и римляните го нарекли "Anethon". При това се основали на гръцките думи "ana", което означава нагоре, и "thum", подчертаващо способността на копъра да расте бързо. Това наименование се превърнало в основа на латинското название "Anethum", което копърът носи и до днес. В старо египетските надписи копърът е известен под името "ammisl". В народното наименование копърът може да се срещне като царска подправка или с името копрек. И Карл Велики е бил наясно с кулинарното и лечебното значение на копъра, затова го е отглеждал в имотите си. Не само Карл Велики обаче е осъзнавал силата на копъра. Копърът е бил използван още от гърците за лечение на очни заболявания и за улесняване на болезненото уриниране. Римските войни са го втривали в кожата преди гладиаторските битки. Лекарите в древни времена са използвали копъра при лечение на астма, стомашни неразположения, при бъбречни камъни. Известно е било и използването му за намаляване на либидото. Легендите причисляват копъра към т.нар. йоановски билки.

Сортове копър

Копърът е единственият представител на род Anethum, но чрез селекция са отгледани различни сортове. В нашите условия най-често се отглеждат сортовете копър Hanák, копър Moravan и копър Oliver.

• Moravan е ароматен сорт, предназначен предимно за полско отглеждане. Листата му са тъмнозелени на цвят, олистването е много гъсто. Височината на растението е около 80 см. Той е значително по-устойчив на избуяване в цвят, с което се удължава прибирането на реколтата. Добивът от зелена маса е с до 60% по-висок от сорт Hanák. Вегетационният период е около 70 - 80 дни.

• Сортът Hanák е подходящ за форсиране и полско отглеждане. Това е добивен сорт с фин пикантен вкус и богата зелена маса. Растението достига височина около 80 - 100 см, средно олистено с яркозелени листа. Консумативните части са листата, които се режат заедно с цялото младо растение при достигане на височина в диапазона 15 - 20 см. Прибраната зелена маса може да се консумира директно, да се суши или замразява. За консервиране на зеленчуци (краставици) растенията се прибират едва по време на цъфтеж и узряване. Вегетационният период е около 65 - 75 дни. При форсиране този период се съкращава на около 40 - 50 дни.

• Сортът Oliver е полураннен, високодобивен сорт, подходящ за форсиране и полско отглеждане. Образува гъста листна маса със средно зелен цвят. Бавно преминава в стъбловане. Вегетационният период при форсиране е около 42 - 50 дни, при полско отглеждане 68 - 78 дни.

Отглеждане на копър

Копърът е изцяло неприхотливо растение за отглеждане, често се размножава и чрез самозасяване. Предпочита глинести, пропускливи и по-леки почви с достатъчен запас от хранителни вещества. Обратно, не се развива добре в тежки и заблатени почви. Не понася и прекалено сухи местообитания и каменисти почви. Растенията са чувствителни към торове, съдържащи хлор. Копърът често се подсява като междинна култура между другите зеленчуци. Може обаче да се отглежда и на самостоятелна лехи или в саксия на прозореца. За осигуряване на целосезонна реколта е препоръчително копърът да се засява последователно. Първото засяване се извършва през април директно на крайното местообитание. За есенна реколта е подходящо засяване през август. Семената се засяват в редове, отдалечени на около 20 - 25 см един от друг. Буен растеж и силен аромат ще осигурят достатъчно слънчеви лъчи и редовно поливане. Някои сортове копър достигат височина и над 1 м, затова е по-добре да ги засаждате на защитено от вятър място или да поставите опора до тях. Стъблото е сравнително крехко и под влияние на вятъра може да се счупи. От копъра се берат младите листа например за копърова сметана, цветовете с парче стъбло за разсоли при стерилизиране на зеленчуци (кисели краставички) и узрелите семена като подправка. За берене на семена отрязваме целите съцветия, когато узряват. Оставете ги на проветриво място окачени с главата надолу да изсъхнат. Под окачените растения поставете подложка или хартиен плик, в който сухите семена да падат. Дори и да нямате лехи, можете да отглеждате копър. Достатъчно е да посеете семената в саксия на терасата или на перваза на прозореца и при правилно отглеждане да се радвате на ранна реколта от фино ароматни млади листа на копър. Внимание, копърът лесно се кръстосва с резене и така се получава нискокачествено потомство (семена), затова не ги отглеждайте близо едно до друго.

Къде копър ароматен намира своето приложение?

Заради своя типичен вкус и аромат на пресни листенца, копърът е много популярен в кухнята. Той е основа на традиционната копърова супа и сос. Може да се използва при приготвяне на риба, ястия от яйца или картофи, в салати или за пиле. В ястията се добавя едва в края на термичната обработка, за да не се загуби вкусът, ароматът и полезните вещества. Сушеният копър никога не се сравнява с прясния, затова по-добър начин за съхранение е замразяването или съхранението в оцет. Узрелите семена на копъра се добавят в разсола за консервиране на краставици, но могат да се добавят и в ръжен хляб или от тях да се приготви лечебен чай. Дъвченето на семена освежава дъха. Отварата от семена на копър укрепва косата и ноктите. Можете да я приготвите като прелеете супена лъжица леко смачкани семена на копър с чаша гореща вода. Оставете отварата да се задържи няколко минути и след това я прецедете. В приготвения настой накиснете ръцете или върховете на пръстите, или изплаквайте косата. Копърът е много вкусен и има много благоприятни лечебни ефекти. Семената на копъра съдържат витамин C и провитамин A. В копъра има етерично масло, съдържащо карвол, лимонен и феландрен. В семената делът на това етерично масло е около 2 - 4 %, в стъблата само 0,5 - 1,5 %. Освен това в копъра се намират белтъци, амини, органични киселини, флавоноиди, каротен, желязо и други минерали. В народната медицина копърът традиционно се е използвал и при сърдечни и кръвоносни проблеми, но сърдечните заболявания винаги изискват лекарски грижи.

Проявява благоприятните си ефекти и при подуване на корема, успокоява схващащите болки в корема, подобрява храносмилането и стимулира производството на кърма. Лечебните вещества преминават и в кърмата, поради което кърмените бебета не страдат от колики и са общо по-спокойни. Копърът действа диуретично и дезинфекционно в пикочните пътища. При консумация на копър не са установени никакви нежелани ефекти или контраиндикации, освен лична непоносимост (алергия). Копърът често се добавя в билкови смеси. При психическо разстройство и неспокойствие можете да приготвите настой от две части семена на копър, две части анасон и една част лайка. При проблеми пийте една подсладена с мед чаша настой сутрин и една вечер. За общо укрепване е подходящ настой от копър от една кафена лъжичка смачкани семена на копър, прелети с чаша гореща вода. Възрастните могат да приготвят за по-добро заспиване вино с копър. Доведете до кипене чашка добро бяло вино, прелейте с него лъжичка грубо смачкани сушени семена на копър. Оставете виното да се задържи около 10 минути под капак, след това го прецедете и още топло го изпийте на глътки. Отличен е и копърният сос или дип.

Съвет накрая

Основната активна съставка на копъра е етеричното масло, което бързо изпарява от смлените семена, затова винаги смилайте семената непосредствено преди употреба.