Брюкселско зеле Casiopea

Brassica oleracea L. conv. oleracea var. gemmifera

Произхожда от Белгия. Растението достига височина до 1 м. Гъсто обрасло с дълго дръжчести листа, в пазвите на които се образуват малки здрави розички. Те са големи 30-40 мм. Цъфти на втората година.

Благодарение на високото съдържание на протеини, минерални вещества и фибри е включено сред най-здравословните кръстоцветни култури изобщо. Богато е на витамин C, E и минерални вещества, особено цинк, фосфор и сяра. Отличава се с ниска енергийна стойност, поради което се използва при диети и здравословно хранене. Вкусът е много нежен и в кухнята се използва за супи или като гарнитура.

Как да отглеждаме брюкселско зеле

• Растенията са морозоустойчиви. Понасят без проблем температура от -10 до -15 °C. Изискват светло или полусенчесто местоположение. В началото на лятото растенията изискват голямо количество вода. Почвата не трябва никога да изсъхва. Редовно окопаваме около растенията и ги освобождаваме от плевели. Редовно също варосваме и торим. За по-голямо завързване на розички заломяваме върха на растението, идеално в края на лятото. Плодовете, които преминат през мраз, имат значително по-добър вкус.

• Семената сеем през април в парник или топла оранжерия. Разсадът засаждаме от юни до юли на лехи на разстояние 50×70 см.

  Директен сев на местоположението извършваме през средата на април в редове на 0,6 м един от друг. В стадия на 2 листа проредяваме на разстояние 0,5 м.

• Подходящи са средно тежки глинести хумусни почви с достатъчен запас от хранителни вещества и почвена влага.

• Можем да използваме всяко NPK торове, предназначено за зеленчуци, и да спазваме дозировката на опаковката. Основното торене извършваме през есента, когато вкопаваме в почвата 5–7 кг животински тор/м2 и добре варосваме почвата. Още 20–25 g азот/м2 вкопаваме преди засаждането. По време на вегетацията е необходимо да добавим още 8 g азот/м2 и равномерно да разпределим тази доза. Допълнително в хода на вегетацията добавяме 13 g P2O5/м2, 25 g K2O/м2 и 5 g MgO/м2 под формата на NPK торове.

• Върху брюкселското зеле може да се появи алтернариозна петнистост по кръстоцветните, мана по зелето, белянка зелна, белянка репна, нощна пеперуда зелна, нощна пеперуда зелна, полска гъсеница и листни въшки.

  Алтернариозната петнистост се проявява по стъблата и семенните листа на младите растения с дребни кафявочерни до черни, леко вдлъбнати петна. Петната впоследствие се сливат и при силно нападение растенията загиват. Подходящо е третиране с препарата Ortiva.

  Белянката репна и белянката зелна увреждат растенията чрез хранене и оставят по тях своите екскременти. Растенията третираме със Steward или препаратите Karate Zeon, Biobit или Dimilin 48 SC.

  Маната по зелето напада предимно млади растения в парници. По листата създава светлозелени до жълтозелени неограничени петна. На долната страна израстват сивобели налепи от спорангиофори и спорангии. Защитата извършваме със средствата Ortiva или Dithane DG Neotec.

• Берем според необходимостта до измръзване и през зимата. Берем цели растения, от които откъсваме розичките, или според необходимостта отделяме поединични розички.