Морков MARION F1 5m-300s - лента за сеене

Daucus carota - Marion

Всички я познаваме, на всички им е вкусна и в кухнята е сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за морков. Произхожда от Южна Азия, областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двугодишно растение. Има перести листа. Цветният стебло може да достигне до 1,5 м височина, съцветието образува сложен сенник и белезникави цветчета.

Морковът можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (това е оригиналната неотглеждана форма с бял корен) и обикновен отглеждан морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Обикновеният отглеждан морков има по-мощен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, лилав и дори многоцветен (отвън може да бъде различен от вътре).

Според термина на засяване разграничаваме морковите на - БЕЙБИ МОРКОВ (по-фин ранен морков, по-къс и има по-закръглен корен), МИНИ БЕЙБИ МОРКОВ (млад ран морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен с полудълга форма, заострен край).

Това обаче не е краят. Любимият морков можем също да разделим според формата на корена, за която го отглеждаме. Например типът Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и допълнителна преработка. Flakee се характеризира с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки корени с форма на репичка. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическият бейби морков, с който се срещаме в магазините. И накрая типът Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа също многобройни микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава общата устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и кръвоносните съдове. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бетакаротен. Съдържа се също малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада сред много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Лехите редовно разкопаваме и поливаме. Определено не заливаме, бихме могли да причиним унищожаване на целия посев. Морковът спада сред студоустойчивите растения, най-добре му е при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме чрез присипване на пръст към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно наторена почва. Семената засяваме на леха, когато минат слановете. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Засяваме на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растенца трябва да се проредят на разстояние около 5 см. Късните сортове моркови засяваме по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до леко алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разкопаване на почвата е препоръчително мястото за посев да се обогати с добре узрял компост. Преди посева в почвата внасяме 70 g N, 30 g P и 150 g K. Във фазата на 3-5 листа прилагаме 20 g N като нитрат. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял на калий. Не използвайте оборска тор. Морковът реагира на този тип торене с напукване.

• Черната гниене на морков се проявява при покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява особено на корените. На поразените корени възникват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата се провежда с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост на листата на морков се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията чрез вятър и дъжд с конидии, които възникват на поразените листа. На най-старите листа възникват жълтокафяви петна с размер един до два милиметра с по-светъл ръб. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата се провежда с препарат Ortiva.

  Морковата муха се проявява при по-младите растения, които пожълтяват и отмират. На повърхността на корена, предимно в горната му трета част, отвън са забележими коридорни изгризвания с ларви на мушици. Увредените растения загниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се провеждаше с препарат Dursban 10 G.

  Мекото гниене на морков е причинено от неправилно съхранение на кореноплодните зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашава миришеща маса. Преди съхранение морковите преглеждаме и почистваме от остатъци от почва.

  От смученето на нематоди корените на морков са деформирани и образуват прекомерно количество странични коренчета. Посевът на африкански невен може силно да намали наличието на нематоди в почвата. Спазваме също плодосмен.

  Брашнестата мана се проявява на всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) и възникват белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнеста мана на сенникоцветните се провежда с препарат Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-ма седмица след засаждането. Късните сортове се нуждаят понякога до 11 седмици. Беритбата провеждаме ръчно чрез изтръгване или можем внимателно да си помогнем с вили, така че да не повредим корена на растенията.