Естрагон или драконов пелин

Пелин (лат. Artemisia dracunculus) е известна кухненска билка, позната под името естрагон, която подпомага храносмилането, стимулира апетита и освежава дъха. Родното място на пелина е Азия. Среща се на обширна територия от Източна Европа, през Сибир до Китай.

Драконов пелин е една от билките в билковата градина, но можем да го отглеждаме и в саксия на балкона или на перваза на кухненския прозорец. Естетически естрагонът действа добре в леха на билкова градина заедно с лавандула и градинска ружа.

Познаваме 2 основни вида пелин:

• Френски пелин се използва в голяма степен главно в кухнята благодарение на приятния си аромат. Има тъмнозелен цвят и е по-нисък на ръст. В сравнение с източния вид има много по-изразен вкус. Именно този вид най-често използваме в кухнята.

• Руски пелин е със светлозелен цвят и е по-едър. За разлика от френския има по-мек аромат и вкус. Но не е податлив на болести и вредители и е по-лесен за отглеждане. В миналото персите са използвали руския пелин при печене на скара.

Отглеждането на френската разновидност на пелина е по-разпространено в нашите краища, особено заради нейния по-изразен вкус.

Пелинът като част от традиции и митове

Пелинът е бил известен в древността, използвал се е като средство в борбата срещу дракони и змии, оттам произлиза и латинското му име. През средновековието пелинът е бил билка, която се е използвала срещу чумата. Използвана е и като билка на магьосниците, като се вярвало, че е свързана с драконова и змийска сила. Поставяли са я в кадилници, но са приготвяли от нея и магическа напитка, благодарение на която магьосниците са имали видения. Съществува и обикновен пелин.

Според легендата пелинът е възникнал от две семенца - ленено и репичка. Пелина познаваме и под народните названия естрагон, есдрагон, Tarkan, Dragon, змийски пелин или Paldan. Латинското име на пелина е производно от думата dracunculus, което се превежда като дракончето.

Отглеждане на пелин (естрагон)

Драконов пелин (лат. Artemisia dracunculus) е многогодишна билка, която достига височина от 60 см до 1 м. Принадлежи към семейство сложноцветни (лат. Asteraceae). Предпочита слънчеви местоположения, които са защитени от вятър. Подходящата почва за отглеждане на пелин е влажна, лека песъчлива до каменлива с достатъчно съдържание на калций.

Отглеждаме естрагон от семена, които поставяме в разсадник още през март - април. Младите растения на естрагона преместваме на лехата през май на разстояние 60x60 см. Растението има кръгло набраздено стъбло, на което израстват зелени, тесни, дълги щрихирани листенца. Листата на естрагона имат на долната си страна канали, през които преминават ароматните етерични масла. Те имат горчив вкус и леко парят. Естрагонът цъфти с дребни жълтеникави, по-късно червеникави цветчета от август до октомври. Плодовете му са орехчета. След всяка реколта е препоръчително да се подхрани почвата, да се разкопае и да се оплевят плевелите.

Преди цъфтежа събираме листните издънки на естрагона, като ги срязваме приблизително 10 см над земята, респективно отрязваме 2/3 от растението, за да може останалата част да издаде нови издънки. Отрязаните части от билката изсушаваме на проветриво място, но не на слънце, за да запази светлозелената си окраска, типичния аромат и вкус. При изкуствено изсушаване е важно да се спазва максимална температура от 35°C. При неправилно изсушаване смесът от естрагон придобива затъхнала миризма. Пресното растение накисваме в масло или оцет.

Естрагон - част от провансалските подправки

Листната маса на естрагона използваме в кухнята за подправяне на зеленчукови и бобови ястия, риба, салати, пълнежи, но и сметанови сосове. Той също е част от известните провансалски подправки, заедно с розмарин, босилек, мащерка, лавандула, мащерка градинска, чубрица и майорана.

Не трябва да забравяме, че ако смесим пресни листенца с вода и ги замразим, можем да използваме ледените кубчета за приготвяне на миксирани напитки. Естрагона използваме и при консервиране на краставици и зеле. Естрагона класифицираме заедно с керевела и магданоза в декоративните билки.

Естрагонът е типична подправка за турската и арменската кухня и е любим компонент на френската кухня.

Листата на естрагона съдържат витамин А, С, йод, минерални соли и етерично масло съставено от естрагол, феландрен, танини, горчивини и други активни вещества. Ефектите на естрагона са антисептични и антиспазматични. Чаят приготвен от листа на естрагон действа стимулиращо на апетита, подобрява храносмилането и укрепва имунитета. Използва се и при вар в артериите и при множествена склероза. Корените на естрагона действат срещу зъбобол.

Пресният чай обаче е много по-приятна форма на употреба, отколкото да дъвчем корени :)

Естрагонът е кухненска подправка, но и лечебна билка. Отглеждаме го от семена в саксия или в билкови градини. Тази ароматна и декоративна билка обича много слънце, каменлива или пясъчна почва. Цъфти с червеникави цветчета от август до октомври. Има многостранно приложение и благоприятно влияние върху човешкия организъм...