Чушка зеленчукова Rubinova сладка

Capsicum annum - Rubinova

Многогодишно растение родом от Мексико. В култура се отглежда като едногодишно и може да достигне височина 0,5–1,5 м. Има редуващи се копиевидни листа. Цветовете са бели петделни. Плодът е шушулка, чийто естествен цвят е червен. Отглеждат се три хиляди сорта чушки, сладки и люти. За лютивината отговаря алкалоидът капсаицин. Първоначално се е отглеждала като декоративно растение. Използването ѝ като подправка или като зеленчук дойде по-късно. Днес се използват предимно два вида чушки. Първият е годишна чушка (Capsicum annuum). Друга чушка, широко използвана за производство на подправки, са сортовете от вида Capsicum frutescens, наричани чили. Общо чушките се разделят на шест групи: игловидни чушки (унгарски тип), квадратни чушки, ябълковидни чушки, капия, биволски и овнешки рога и подправни или чили.

Чушките съдържат много калий, фосфор и натрий и са освен другото важен източник на витамин C, U и каротен. Зеленчуковите сортове се използват пресни, в салати или в студна и топла кухня. Подправните пък са отлична пикантна подправка! Чушките имат широко приложение, могат да се обработват топлинно, да се ядат студени, подходящи са за приготвяне на салати, азиатски ястия или за туршия. Те са чудесно допълнение при диети.

Как да отглеждаме чушки

• Изисква топло слънчево, защитено местоположение. Оптималният температурен диапазон по време на вегетацията е 18–23°C. Температурите под 14 и над 30°C са екстремни и не се понасят добре от чушките. Чушките засаждаме по 2 една до друга. Чушките е препоръчително да се подвързват редовно. Идеалното е закрепването на растението към водеща пръчка както в долната част на растението, така и в горната част. Важно е редовното поливане и плевенето около растенията. В никакъв случай не поливаме и не пръскаме на директна слънчева светлина, защото ще ги изгорим. В оранжерия или стъклена градина чушките ще пораснат много по-бързо, главно благодарение на температурата и влажността. Чушките редовно проверяваме дали не са нападнати от вредители или не се проявяват признаци на физиологични или гъбични заболявания.

• Чушките сеем от януари най-късно до края на март. За да улесним сеитбата, можем да ги засаждаме в торфени джифи. Ако избираме засаждане в субстрат, той трябва да съдържа перлит, смесен в подходяща пропорция с богата на хранителни вещества земя. Можем да използваме специален субстрат за сеитба, който смесваме с перлит или пясък. Семената засаждаме на около 1 см дълбочина. Засадените семена третираме с Previcur, като по този начин осигуряваме защита срещу полягане на кълнови растения. Температурата трябва да е около 25 градуса по Целзий. Влажността на въздуха не трябва да се променя за правилния растеж на разсада. Разсадът се нуждае от много светлина, за да не се изтегля. Когато на малките растения поникнат поне две листенца, е време да ги пресадим в саксия. Растенията с коренова бучка прехвърляме на постоянно място с разстояние 60–70 см x 25–40 см.

• Чушките изискват хумусна, хранителна почва с достатъчно достъпна почвена вода и pH в диапазона 6,5–7,5.

• Основното торене е внасянето в почвата, където ще засаждаме чушките, узряла говежда тор или компост. Това торене извършваме през есента. Есента едновременно варосваме площта с доза около 3,6 kg/m2 смлян варовик или 2 kg/m2 в зависимост от почвата на местоположението. Преди засаждането е препоръчително да се внесат в почвата 50 – 70 g/m2 NPK торове с по-високо съдържание на азот. По време на вегетацията доторяваме с водоразтворимо NPK торене - Cererit, Kristalon. Важно е водоразтворимият тор едновременно да съдържа микроелементи! Торът прилагаме на всеки 14 дни.

• Чушките биват нападани от смучещи вредители като листни въшки, белокрилки или паяци. За защита можем да използваме препарат Mospilan, Decis Mega или препарат Symfonie от Natura.

  При висока въздушна влажност плодовете могат да бъдат нападнати от мухъл и гъби. Най-известните гъбични заболявания са сивата и бялата гнилоба. Защита срещу тези гъбични заболявания е подходящият препарат Ortiva.

  Опасна е бактериалната петнистост на растенията чушки. Некротичните плодове, засегнати от тази петнистост, обикновено се пукат и са унищожени. Разноцветни петна особено по плодовете причинява бактериалното заболяване, наречено бронзовост. При тези нападения на растенията най-добрият начин е тяхната ликвидация.

  Недостигът на калций в почвата, нередовното напояване или присъствието на калий в почвата причинява физиологични нарушения. Тези недостатъци могат да се проявят с нарушения по плодовете, листата, цветовете, които често се бъркат с гъбични заболявания. В случай че растенията са нападнати от некроза, спазваме равномерно напояване, достатъчно хранене и ги третираме например с ефективен калциев хлорид или специален листен тор.

• Чушките, отглеждани за зелени плодове, се берат вече в средата на юли. Плодовете червени или жълти се берат чак в края на август и през септември. Подправните чушлета (чили) се берат през есента, ако са отглеждани навън или в стъклена градина.