Лечебни растения в народната традиция

Лечебни растения в народната традиция

Използването на растения в народното лечителство е древно и се е развивало първоначално при различни народи в най-разнообразните части на света самостоятелно. Към опита, често несъмнено скъпо платен, се добавяли многократно разнообразни суеверия. Това било преди всичко сравняване на подобията на части от формите на растенията с формата на органи от човешкото или животинското тяло и от това произтичащите предполагаеми лечебни ефекти на растенията или техните части върху подобен орган на човешкото тяло. Често лечебните процедури били свързвани с религиозни обреди, магьосничество, заклинания и др.

Ако хората смятали тези действия за необходима част от лечението и вярвали в тяхното действие, не може да им се отрече и определено психотерапевтично значение, което в днешно време най-после заменя убедителната дума на лекаря. По други начини умеят да използват този ефект някои користолюбиви билкари, които особено чрез своите помагачи и пропагандатори успяват значително психически да повлияят своите клиенти.

Едновременно както човекът опознавал лечебните свойства на растенията, запознавал се и с растителните отрови и наркотици и също така започнал да използва тези свойства, понякога за лов на риба и дивеч, друг път пък да злоупотребява срещу хора. В Европа това познание и злоупотреба с растения и някои отровни животни достигнало своя връх през средновековието в отравянията, наркоманията и токсикоманията. Тогавашното общество се противопоставяло на това с драстични наказания за магьосничество, изтезания и изгаряния на клада, които обаче засягали често и невинни хора, било то неволно или от омраза. Да се избере и провери от народните традиции и старите билколечители какво е наистина добро и полезно, е работа изключително трудна, но немалко значима.