Вирджински тютюн (Nicotiana tabacum) около 20 семена

Тютюн виргински - Nicotiana tabacum

Има около 65 вида тютюн, които растат по целия свят, най-много в субтропическа Америка, Австралия и Тихия океан. За тютюнопушене най-често се използват два вида - виргински тютюн (Nicotiana tabacum) и селски тютюн (Nicotiana rustica).

Тези семена са предназначени само за колекционерски цели, като колекционерски сувенир.

• Тютюнът изисква слънчево местоположение. Редовно поливане. Не понася преовлажняване, сушата не му пречи. По време на вегетацията околността на растенията се оплевелява, почвата се разрохква. Необходимо е да се отстраняват страничните коренови издънки и долните листа. При виргинския тютюн се препоръчва изщипване на покълващите цветове, евентуално изрязване на цели цветни корони. Тютюневите листа се поддържат чисти.

• През есента е препоръчително почвата да се изрие на дълбочина 25 - 30 см, евентуално да се добави оборски тор или компост, ако почвата е бедна на хранителни вещества. През пролетта почвата се изрива само леко, достатъчно е само разрохкване.

  Сеитбата се извършва през март до май. При виргинския тютюн през май е вече късно, растението не успява да изцъфти. За сеитба е подходящо да се използва специален разсаден субстрат. Сеитбата на семената се извършва на повърхността на субстрата, рядко, така че разстоянието между отделните семена да е поне 2 см и повърхността се овлажнява внимателно с пулверизатор. Семената се поръсват леко със субстрат, отново се пръскат с пулверизатор и съдът се покрива с овлажнен найлон, фолио, прозрачна торбичка или стъкло, за да се създаде влажен микроклимат. Фолиото трябва да бъде максимално прозрачно, за да пропуска възможно най-много светлина. На повърхността трябва да е опънато. Във фолиото се правят малки отвори, за да може въздухът да достига до сеитбата. След 3-4 дни семената поникват и след още 10 дни достигат височина 1 см. Покривният материал се отстранява в момента, когато растенията го достигнат. На окончателното местоположение ги засаждаме едва след последните слани. Взаимното разстояние между растенията трябва да е поне 70 см, оптимално 1 метър.

• Подходящо е местоположение с по-лека почва, най-добре глинесто-пясъчна, богата на хумус и с по-високо съдържание на калий. Почвеното pH трябва да е между pH 5.5 - 6.5 (макс. 7).

• Тютюнът изисква достатъчно хумус, затова е препоръчително местоположението за засаждане да се наторява добре през есента с компост или добре разложен оборски тор. Тютюнът е чувствителен към хлор, затова избягваме неорганични торове със съдържание на хлор.

• Растенията се нападат от листни въшки и се изяждат от охлюви. Никога не използваме химически средства!!! Подходящи са отвари от коприва, ръчно събиране или отвара от тютюн, която се използва за опушване на оранжерии или от цигарени фасове.

• Зрелите листа се берат точно преди цъфтежа, когато губят зелената си окраска и започват да пожълтяват, евентуално на тях се появяват светлокафяви точки. Беренето се извършва в сухо време, най-добре по обяд или следобед. Листата се чупят отгоре надолу. Виргинският тютюн трябва да се прибере в рамките на три седмици след отстраняване на съцветието.

• Листата се връзват в свободни снопчета и се изсушават в тъмно проветриво помещение поне два до три месеца.