Известно ли е непознатото босилекче лекарствено?

Познат или непознат розмарин лекарски

Розмаринът е вечнозелен храст, достигащ височина до около 1,5 м. Този храст има гъсти, метловидни клони с приседнали листа, кожести, линейно разположени, тъмнозелени отгоре. Когато ги разтриваме, издават ароматна миризма, напомняща камфор. Розмаринът има кафяви, неизразително оцветени плодове. Цветовете са бледолилави, с двуустен вид и цъфтят от март до юли. Вкусът му е горчиво-горчив и много ароматен.

Местообитанието за розмарина е подходящо слънчево, дори с умерено сухи, варовити почви. Колкото по-топла среда има, толкова по-добър е неговият аромат. Розмаринът понася студ, но ако температурата вече е около нула, по-добре е да го вземете вкъщи и да го поставите на топло място. Това билково растение е многогодишно, така че ако го посеем, расте много бавно, затова трябва да се въоръжим с търпение и спокойно да изчакаме дори три години за по-голяма реколта. Растението розмарин поддържаме в умерено влажна почва. Тъй като розмаринът е устойчив на вредители, не е необходимо да се торите изобщо.

Билката поставяме на балкона или на терасата в кофа. Ако я засаждаме в земята, розмаринът трябва да бъде в вкопана саксия в земята, за да можем след това да я пренесем вътре през зимата. Подходящ е субстрат в съотношение ½ посевен субстрат или ½ градинска почва, ¼ компост и останалото пясък или фин чакъл с малко вар. Не обича утъпкана почва. Прибираме периодично пресни издънки, но те не трябва да се откъсват прекалено много, защото тогава растението неохотно се възстановява. Краищата на издънките подрязваме така, че растението да придобива хубава форма. През зимата се прибира по-малко, но вече в края на февруари растението пуска нови издънки.

Розмарина отглеждаме главно заради листата му, които се прибират в най-голямата им зрялост и сила от юни до август, прибраните листа след това сушим на сянка и впоследствие ги поставяме в затварящи се буркани. Розмаринът се е появил у нас в Европа през Алпите в манастирските градини, където още тогава се е отглеждал като декоративно и лечебно растение. Като лечебно растение след това се е събирал и използвал за укрепване на паметта и против чумата. Необходимо е обаче да се отбележи, че по време на бременност не трябва да се използват никакви препарати с розмарин и дори да не се консумира в ястия. Съдържа активни вещества като етерични масла, танини или горчивини. Също не е подходящ като вечерна баня, тъй като смущава съня.

Това билково растение има предимството, че не е необходимо да го консервирате или съхранявате, тъй като можете да го берете дори през зимата. Ако го имате вкъщи през зимата и имате възможност да го изнесете навън, когато не замръзва и грее слънце, непременно го направете, защото след това розмаринът ще ви се отблагодари с по-голям аромат и вкус. На хората им пречат иглолистните листа на розмарина в храната, но ако ги смелем в мелничка за подправки, вкусът му ще се открои и ще имаме отлично ястие. Можем също да говарим като цяло клонче заедно с ястието и да го извадим преди сервиране. От розмарин можете да направите и розмаринов чай, както и вино, или да го използвате като добавка за вана, като масло, или да си направите билкова вода за коса. Нашата препоръка: Розмариново вино – в един литър червено вино оставяме да се излежат 20г сушени листа розмарин за период от 5 дни, като от време на време разклащаме течността. Не бъркаме. Пие се по една ликьорова чашка дневно. Действа срещу липса на апетит и подуване на корема, както и при леки стомашни и чревни спазми. Розмариновият чай от своя страна стимулира производството на стомашни сокове и жлъчка, като по този начин помага при липса на апетит. Когато розмаринът е в ястието, тези ястия се смилат по-лесно.

-jn-