Аромата на лавандата ще те омае

Лавандула тесенолистна (лат. Lavandula angustifolia) е една от най-ароматните билки и растения изобщо. Действа освежаващо на всички наши сетива. Ароматът на лавандулата успокоява, облекчава депресията и създава приятна атмосфера, особено при заспиване. Лавандулата се разпространи и благодарение на своите инсектицидни и репелентни свойства. Можете да я използвате срещу множество насекоми. Разпространени са народните названия за лавандула като Lavandula, английска лавандула, истинска лавандула, лечебна лавандула. В България е разпространено само нейното просто название лавандула. Нейното латинско име lavare в превод означава къпане. Друг вид е Лавандула лекарствена.

Родината ѝ е Средиземноморието. Лавандулата е типично растение за Тоскана и Прованс. Лавандулови гори можем да намерим и в България, Хърватия, Северна Африка, но и в Австралия, Нова Зеландия и Индия. В тези области можем да намерим красиви синьо-виолетови ароматни лавандулови полета, които сякаш създават цялостен килим. В нашите географски ширини лавандулата можете да намерите само случайно. Затова я отглеждаме от семена в билкови градини и декоративни лехи, но и в саксии. Лавандулата може да създаде изискана цветна рамка около пътека, ограда, каменна градина или да оживи вашия балкон или зимна градина.

Лавандулата е била ценена още от египтяните

В творбата на гърка Диоскорид от 77 г. сл. Хр. намираме първото споменаване на растението, наречено лавандула. Той я споменава като успокояващо лекарство срещу главоболие, болки в гърлото и като средство за лечение на открити рани по кожата. Ароматът на лавандулата пленил и египтяните. Древните египтяни добавяли лавандула в сапуни, парфюми и нейни следи са намерени при мъртвите; очевидно са я използвали за тяхното балсамиране.

Ароматни бани с лавандула са си приготвяли още в древността гърците и римляните, използвали са я и за ароматизиране на леглата си. Същевременно с нея са пречиствали въздуха в помещението, където са се намирали болни. Чрез изгаряне на клонки може да се дезинфекцира и едновременно с това да се ароматизира пространството. Забележително е колко добре работи този стар метод!

По-късно я споменава и Хилдегарда от Бинген в своето произведение Physik като лавандула. Тя подчертала силния аромат на лавандулата и я препоръчала за използване против въшки. Средновековните лекари я използвали и против силни болки. Оде Магдунензис за лавандулата казва, че "премахва хапещите и бодящите болки във вътрешностите. Изпита ли се със студена вода, успокоява сърцебиенето и освен това задържа повръщането". През Средновековието тя получила и епитета "растение на Божията Майка", която уж прогонвала нечестивите желания. Хората вярвали, че с интензивния си аромат може да изгони демоните. По времето на чумната епидемия пък вярвали, че именно маслото, приготвено от лавандула, действа против това заболяване. През 17-ти - 18-ти век всяка истинска дама добавяла в банята си именно лечебната лавандула, която според тях действала положително за запазване на младостта и свежестта.

Независимо какво вярвате, на лавандулата са потвърдени научно редица антисептични и релаксиращи действия.

Използваме цветовете или цялата зелена част на лавандулата по време на нейното цъфтене; най-добре в началото, когато растението съдържа най-много ароматни вещества. Събраната смес след това сушим на сянка или на проветриво място, евентуално в сушилня при максимална температура 35°C. След изсушаване сместа натрошаваме и пресяваме. (забележка: сухата смес съставлява само 20% от първоначалното тегло).

Лавандула като ароматен жив плет

Лавандула теснолистна (лат. Lavandula augustifolia) е многогодишен вечнозелен полухраст, който достига височина 30-80 см. Принадлежи към семейство устоцветни (Lamiaceae). Стъблото ѝ е "четириъгълно". Растението лавандула има дълги, тесни, сивозелени и мъхести листа. Цъфти през юни-август с виолетовосини цветчета, разположени на края на стъблото. Цветовете ѝ ухаят с приятен аромат и имат леко горчив вкус. Плодът на лавандулата е троскообразен със четири семена. Лавандулата може спокойно да се отглежда от семена, които засаждаме най-добре през февруари - март. Семената покълват за около три до пет седмици, при постоянна температура 20°C. (оранжерия)

Младите растения лавандула с размер 10 см засаждаме в пропусклив субстрат с пясъчно-варовит състав. На слънчево място на взаимно разстояние 40 см, най-често през месец май. Препоръчително е преди засаждането на лавандулата да се направи дренаж на почвата, като мястото за засаждане се поръси например с перлит, след това се засипе със земя, тогава почвата е готова за засаждане.

Съвет: За отглеждане в саксия е подходящо да изберете 2 пъти по-голяма саксия от растението.

Колкото повече слънце има лавандулата, толкова повече аромат имаме в градината, както и повече положителна енергия. Лавандулата не обича премокрен субстрат. Препоръчително е поливане едва след почти пълно изсушаване на почвата, на лавандулата това не й пречи). По време на горещи дни изисква поливане, иначе не е необходимо допълнително поливане.

За лавандулата е изключително важна редовната подрязване, минимум 1-2 пъти годишно. По този начин разбира се получаваме допълнително ароматни клонки. Идеалното време за подрязване е след отцъфтяване на цветовете или рано през пролетта, най-добре още през март. Подрязваме я така, че отстраняваме 2/3 от растението и оставяме 1/3 млад израстък, но внимание, не подрязваме до дървесната част на растението, защото бихме могли да го увредим! В случай че не подрязваме растението, то безполезно ще се разрасне и ще изглежда некомпактно и разточено.

Лавандулата тъсколистна е устойчива на студ билка, която издържа и леки мразове, но за успешна презимуване я покриваме с иглолистни клонки или презимуваме растението в саксия на закрито в неотопляемо помещение. Лавандулата е декоративно и медоносно растение.

Какво мирише толкова хубаво в лавандулата...

Цветовете на лавандулата по време на пълно цъфтеж съдържат етерично масло (0,5-1%), 10% танини, линалилацетат (30-60%), борнилацетат, α-терпинеол, линалол (25-45%) и други вещества. Тези вещества имат успокояващо и антисептично действие, действат като диуретик, стомахик и спазмолитик. Лавандулата благоприятно влияе на кръвообращението на кожата, понижава кръвното налягане, облекчава мигрената и световъртежите и сърдечните проблеми. Действа успокояващо при общо изтощение и истерия, подобрява липсата на апетит и облекчава колики от различен вид (бъбречни, жлъчни и др.) Същевременно потиска чувствата на страх и паника. Подходяща е при заболявания на дихателните пътища.

Екстрактите от лавандула често са съставка на различни парфюми и ароматни смеси в парфюмерията. Маслото, получено от лавандула, действа направо чудотворно срещу главоболие, подходящо е като съставка в кремове за всички типове кожа, тъй като действа не само на регенерацията на клетките, но и на цялостното подмладяване на кожата. Лавандулата е съставка на кремове за лечение на изгаряния, на различни видове екземи и дерматити и псориазис.

Внимание: Не се препоръчва употребата на лавандула по време на бременност и нейната употреба заедно с алкохол.

Лавандулата доказва, че има многостранно приложение. Полезна е и в градината; отблъсква мравки, но и листни въшки, затова всички растения в нейна близост са защитени срещу тези вредители. Понякога се препоръчва нейната засаждане между рози. Торбички със сушена лавандула поставяме в гардероби и шкафове за съхранение на храни като превенция срещу домашни молци. Една торбичка издържа свежа 3 години, периодично трябва да я разклащаме и разбъркваме, можем да повтаряме това 200 до 300 пъти!

Лавандулата е добра идея за билка и за майките на кърмачета и малки деца. При техните проблеми със заспиването е подходящо поставянето на сушена лавандула или лавандулова торбичка в близост до креватчето на бебето и очакваният ефект би трябвало да настъпи.

Лавандула като част от провансалски подправки

Тесноластната лавандула може да се сравни по вкус с розмарин, мащерка или мента. Нейните листа са част от провансалските подправки. Добавяме я внимателно в ястията, тъй като е много ароматична и има леко горчив вкус. Подхожда за печено месо, риба или в салати.

От лавандула можем да приготвим и цветен оцет. Лавандуловият оцет се приготвя като към топъл ябълков или винен оцет добавим прясно нарязани билки и добре затворим стъклената бутилка. Поставяме сместа на слънчево място и всеки ден разклащаме бутилката. След 2 седмици прецеждаме сместа и лавандуловият оцет е готов. Оцетът от лавандула използваме за подправяне на салати, сосове и маринати.

Освен това от нея приготвяме чай, настойка, тинктура, масло или сироп. Лавандуловият чай приготвяме като 1 чаена лъжичка суха смес заливаме с 250 мл вряла вода и оставяме да се накиси 10 минути. След това прецеждаме сместа и поднасяме по възможност 3 чаши дневно, винаги прясна напитка. Маслото, приготвено от лавандула, можем като едно от малкото да прилагаме директно, неразредено на увредената част от кожата.

Лавандулово резюме...

Тесноластната лавандула има свеж и бодър аромат, благодарение на който е толкова любима билка. Характерна е със своите синьо-виолетови цветчета, с които ще ароматизира вашия балкон или градина. Отглеждаме я от семена, които предварително отглеждаме в разсадник и на лехата поставяме младите растенийца на лавандула през май, когато вече са минали и пролетните слани. През юни - август лавандулата цъфти и може да ароматизира вашата градина и интериор. Събираме нейните цветове, идеално в началото на цъфтежа. Сушените цветове на лавандулата можем да използваме за създаване на сухи букети или с тях пълним познатите лавандулови торбички, които поставяме под възглавницата за спокоен сън. Това е приятна декоративна и медоносна билка, която всеки може да отгледа.