Жоржина градинска обикновена Mix

Dahlia

Спада към най-известните и най-обичани градински цветя. Използват се за външни лехи и са подходящи и за рязане. Благодарение на селекционната работа съществува голям комплекс от сортове с различни форми и цяла гама от цветове. Далиите произхождат от Мексико. Там първоначално дори кореноклубените им се използвали за храна и като лечебни растения. Цъфтят от края на юли до настъпването на студовете. В зависимост от сорта достигат от 25 см до 2 м.

Съществуват много видове цветове. Според формата на цвета далиите се делят на: едноцветни далии, анемоновидни далии, овратниковидни далии, водна роза далии, декоративни далии, топчести далии, помпонови далии, кактусовидни далии, полукактусовидни далии, ресничести далии и орхидеевидни далии.

Как да отглеждаме далии

• Растенията изискват обилно поливане. Почвата никога не трябва да изсъхва. Изискват също слънчево местоположение, на сянка или полусянка не цъфтят. По време на растеж откъсваме страничните пъпки, а също така отстраняваме отцъфтелите цветове, за да не се изтощават растенията. При по-високите сортове поставяме опора, за да не се счупят растенията. Най-късно в края на октомври внимателно изваждаме буците с кореноклубените от земята с лопата. Отстраняваме надземната част на около 7 см от кореноклубена. Почистваме буцата от пръст. Оставяме кореноклубените да изсъхнат около седмица и ги поставяме в суха тъмна изба. Кореноклубените не трябва да измръзнат! Редовно проверяваме дали върху кореноклубените не се образува плесен или дали не овлажняват.

• Кореноклубените засаждаме в началото на май на разстояние 30–90 см в зависимост от сорта, на около 8 см под повърхността. Кореноклубените винаги засаждаме с очето нагоре.

• Подходяща е добре пропусклива, по-скоро пясъчна почва. В тежки и преовлажнени почви кореноклубените лесно изгниват.

• В тежки и глинести почви е полезно добавянето на торф. В леки почви добавяме оборски тор или добър компост. Ако почвата не е твърде пясъчна, по време на вегетацията не подхранваме растенията допълнително. През есента е препоръчително мястото за засаждане да се изоре обилно. Подходящо есенно торене е с томасова брашно в доза 5 kg/ha и 40% калиева сол 3 kg/ha. Ако не е приложено торене с оборски тор, разпръскваме през пролетта преди обработката на почвата сушен тор Organoferm в доза 80-100g/m2 или пълно торове като Cererit или Synferta в доза 30-40g/m2. След 2,5 месеца е препоръчително торенето с пълно торове да се повтори. В същата доза и да се вкопае около растението.

• По листата се появяват брашнести петна, листата пожълтяват и опадат. Причината е брашнеста мана. Третираме растенията с фунгициди Sulikol, Topsin M 70 WP или Baycor 25 WP.

  Ако растенията са покрити със сивокафяви налепи по листата и стъблата, вероятно са нападнати от сива плесен. Третираме с препарати Novozir MN 80, Rovral 50 WP или Euparen Multi.

  Жълтозелени петна, които се появяват по по-старите листа, където потъмняват и изсъхват, листата след това преждевременно изсъхват, са причинени от листна петнистост. Третираме така нападнатите растения с фунгициди и ги освобождаваме от нападнатите листа.

  Вирусните инфекции са много – от мозайка по листата до деформации и неравномерно оцветяване на цветовете. Най-лошото е, че вирусите нападат кореноклубените, следователно не разбираме, че растенията са били нападнати. Единствената защита е унищожаването на нападнатите растения и пръскането срещу смучещи насекоми (листни въшки, трипс), които пренасят вирусни инфекции.

  Растенията разбира се се нападат от смучещи вредители – листни въшки, белокрилки, акари и трипс или капсиди. Третираме с инсектициди главно долната страна на листата, където насекомите се задържат. Жълтите лепливи капани улавят белокрилките, от инсектицидите могат да се използват Applaud25 WP или Decis и Karate.