Мангалд в градината

Манголдът (Beta vulgaris subsp. cicla) е двугодишно кръстосано опрашващо се растение. През първата година от земята израства розетка от големи изправени листа с продълговата форма. Листните дръжки са месести, чупливи и сочни. Цветът на листната петура може да бъде светло или тъмнозелен, червен или виолетов в зависимост от сорта. През втората година от розетката израства стъбло, високо повече от метър, с метлица от цветове, а по-късно с голямо количество семена. Манголдът е близък роднина на цвеклото. Известни са два вида мангълд - листен манголд (Beta vulgaris var. vulgaris) и дръжков манголд, известен още като аспержов (Beta vulgaris var. flavescens). Листният манголд образува много листа с тесни дълги дръжки и гладки или накъдрени листни петури. Дръжковият манголд има мощни, надлъжно набраздени, широки дръжки с дебелина 30 mm и повече. Листните петури са силно ребрести. Родината на манголда е Средиземноморието. Благодарение на древните римляни отглеждането на това растение се разпространило в Централна и Северна Европа. През Средновековието манголдът достигнал през Мала Азия до Далечния изток. От 17-ти век манголдът е известен и в Китай.

На пазара не са достъпни много сортове манголд. Най-често се отглежда сортът Luccus. Този листен сорт се отличава с робустен растеж и къдрави жълтозелени листа с бели дръжки. Подходящ е за отглеждане в обикновени градински почви, богати на хранителни вещества. Освен това е възможно да се отглежда зелен дръжков мангълд от сорта Large ribbed dark green или сортът Rhubarb Chard с червени дръжки.

Отглеждане на манголд

Манголдът процъфтява най-добре в достатъчно влажни, дълбоки и хранителни почви. Засажда се в първа или втора културна смяна. Не е взискателен към температурата, най-подходяща за него е температура в диапазона 15 - 18 °C. Понася добре и по-ниски температури и отглеждане на по-високи надморски височини. Манголдът се посява в зависимост от това, през кой период искате да го прибирате. За пролетна реколта семената се посяват директно на лехата през април и май, за есенна и пролетна реколта във втората половина на лятото. Способни да презимуват обаче са и растенията от пролетната сеитба. Посейте семената на около 5 cm едно от друго, на дълбочина около 3 cm. След покълване проредете растенията така, че при листовия тип да бъдат на разстояние 30 x 20 cm и при дръжковия тип на разстояние 50 x 30 cm. През лятото поддържайте лехата без плевели, редовно я разрохквайте и поливайте, но не преовлажнявайте. Манголдът образува голямо количество листа, които можете да започнете да консумирате. Листата за консумация се откъсват или отрязват постепенно според нуждата. От квадратен метър по този начин можете да съберете два до три килограма зелена маса през сезона. На по-слабо торени местообитания можете да подхраните манголда през лятото с азотни торове. През есента отстранете листата от избраните растения, оставете само вегетационния връх (сърцевината). Така подготвените разсади поставете в парник, оранжерия или фолиев тунел, където ще бъдат защитени от мраз. През април растението ще ви възнагради с отлични крехки листа. Манголдът може да презимува и на първоначалното си местообитание, но трябва да го покриете с листа, слама или нетъкан текстил (подходящ нетъкан текстил). За да не започнат листата да гният, не трябва да ги покривате напълно. Манголдът процъфтява добре в близост до лук, маруля или храстови фасул. Можете да го отглеждате и до салвия, мащерка, мента, копър или чесън. Не го засаждайте на местообитание след цвекло и други кореноплодни зеленчуци.

Болести и неприятели по блитвата

Блитвата не е особено податлива на болести и нападение от неприятели. Най-често срещаните вредители са листните въшки. Засегнатите растения ще разпознаете по силно извити или деформирани листа. Особено на долната страна на листата ще бъдат видими малки насекоми - листни въшки. Първата помощ е пръскане с водно-сапунен разтвор. Ако това пръскане не помогне, прибегнете към химическо третиране например с препарат против смучещи и гризещи насекоми Karate Zeon. Растението трябва да бъде напръскано изцяло, тъй като мравките разнасят листните въшки далеч от първоначалното място на поява. Петна и неправилни линии по листата могат да са признак на действието на ларвата на цвекларната мушица. Превенция може да бъде покриването на растенията с нетъкан текстил в началото на сезона, като по този начин ще предотвратите снасянето на яйца. Увредените листа премахнете незабавно, при по-обширно нападение напръскайте растението със средство против смучещи и гризещи насекоми. Друг вредител са охлювите, които много обичат да се лакомят с листата на блитвата. Борете се с тях например с препарати Ferramol, Mesurol или гранули Vanish. Бели петна по листата и преждевременното изхвърляне на цветове обикновено се причинява от недостиг на влага в горещите дни. Неподходящо обаче е и заливането с прекомерни дози вода или засаждането на млади растения в постоянно преовлажнена почва - растенията ще изгният. Гниещите корени тогава не могат по никакъв начин да бъдат спасени.

Лечебни свойства на блитвата

Блитвата не е особено често отглеждано растение в нашите градини, което е жалко, защото има много лечебни свойства. Блитвата е богат източник на витамин С, чието количество обаче може да намалее при небрежна обработка. Освен това съдържа витамини от група В (В1, В2, В9, В12) и витамин А. От минералните вещества в блитвата се намират калций, калий, магнезий, фосфор и желязо. Наличието на желязо помага при пречистването на кръвта, поради което консумацията се препоръчва при анемия. Тъй като блитвата е сродна на цвеклото, съдържа и елемента бетаин, който заедно с други съставки действа против втвърдяването на съдовете, активира дейността на черния дроб и предпазва от неговата мастна дегенерация. Консумацията на блитва подпомага образуването и отделянето на храносмилателни сокове и затова е много ефективна в превенцията на ракови заболявания. Има леко послабващо действие. Частично укрепва и нервната система.

Благодарение на ниското съдържание на калории е подходяща за включване в менюто при редукционни диети. Въпреки че блитвата е много здравословна, консумирайте я с мярка.

Използване на манголд в кухнята

Листата на манголда се приготвят подобно на спанак, а обработката на дръжката най-много напомня приготвянето на аспержи. Листата можете да сервирате в суров вид или да ги задушите, сварите, запечете или запържите. По вкус се съчетават със сирена и нежен сос. Младите листа са отлични за приготвяне на салати. Най-добри са листата с дължина около 25 см. В този период листата са крехки и имат нежен вкус. Узрелите листа на манголда са твърди и с по-изразен вкус (горчив), което ги прави по-подходящи за топлинна обработка. С листа на манголд, приготвени по начина на спанак, можете да напълните картофени кнедли или палачинки. Манголдът често се запича със сирене и картофи. Задушеният манголд отлично допълва скара, включително риба. Дръжките на манголда имат леко орехов вкус. Превъзходни са с бешамелов сос. Може да ги поварите в подсолена вода и да ги сервирате по начина на аспержи със сирене или със запечена шунка. Листата на манголда много бързо повяхват, затова не ги съхранявайте прекалено дълго. В хладилника листата могат да издържат в найлонова торбичка до 5 дни, но при това губят голямо количество витамини и минерали. За консумация не използвайте пожълтели и нападнати от вредители листа.