Мента - наистина лютива билка

В гръцката митология намираме споменаване за мента в легендата за Хадес, който превърнал своята любовница нимфа в ароматно растение, за да я спаси от жена си. Старогръцките жени намазвали костите и ставите си с мехлем от мента. Римляните я наричали също Зеленика на Света Мария и я използвали за подправяне на вино и различни сосове. Римският поет Овидий считал ментата за символ на гостоприемството, защото преди хранене двамата селяни Бавкида и Филемон първо изтривали масите с мента. Ментата смесена с мед освежавала дъха на римляните и заглушавала миризмата на алкохол. Юдеите посипвали мента на пода в синагогите. През 1597 г. Джерард написал: "Ментата се разпръсква на местата за почивка и спокойствие, при пиршества и празненства." В миналото японците носели ароматни висулки именно от мента. В Европа, но и в Индия се използвала мента за пречистване на въздуха в храмове и жилища. На Близкия изток и до днес се приготвя зелен чай с добавка на мента за посрещане на гости, подобно на това, което е било в Древна Гърция.

Мента пиперита принадлежи към семейство устноцветни (лат. Lamiaceae). Това е многогодишно морозоустойчиво растение, което достига до височина 30 см, максимум 1 м. У нас това е най-известното дивораснало растение.

Ментата можем да отглеждаме на открито, също така и у дома. Растението мента се разраства много бързо, затова е подходящо отглеждането му в съдове. Има тъмнозелено окосмено стъбло, на което израстват тъмнозелени листа. Менталистите имат на задната страна жлези, които отделят етерично масло. Чрез триенето им между пръстите получаваме ментолов аромат, който е пикантен и охлаждащ едновременно.

Подземната част на растението мента се състои от няколко бели коренища, чиято дължина е 5-30 см. Ментата отглеждаме на топли, влажни местообитания, предимно на полусянка. Обича влажни, добре дренирани почви богати на хранителни вещества.

Мента пиперита се засява от семена. Малките растенийца засаждаме на лехата на разстояние 30 см. Ментата цъфти с виолетови цветчета, които са групирани в пъпки и образуват класове. Плодовете на ментата са твърди орехчета. Събираме листата и стъблата на ментата преди пълното цъфтене на растението през периода юли - септември при сухо време. Най-подходящо е това около обяд, когато растението съдържа най-много етерично масло. Сборът е препоръчително да се извършва няколко пъти в годината, когато растението достигне височина 25-30 см. Ментата се коси със сърп. Прибраните листа на мента изсушаваме на тънки слоеве, при температура до 35°C, така че да не почернеят. Изсушената ментова смес съхраняваме в хартиени или платнени торбички, използвайте ги максимум до 2-3 месеца от събирането. След това можем да засадим нова партида семена.

Листата на мента съдържат 1-3% етерично масло със съдържание на 50% ментол, 4-11% естери на ментол, 7-25% ментон, ментонпиперитон, цинеол и други. Комбинираме я с други билки като градински чай, исоп и чубрица.

Действия на ментата: Мента пиперита има спазмолитични и антисептични ефекти, унищожава бактерии. Използва се за лечение на възпаления на лигавиците в устната кухина, за потискане на възпаления на горните дихателни пътища, при кожни инфекции, при проблеми свързани с храносмилането и метеоризъм. Върху жлъчния мехур действа жлъчегонно и облекчава болката. Отпуска стомашните спазми, спира повръщане и облекчава колики. Ментолът предизвиква рефлексно разширяване на коронарните съдове при стенокардия. Ментолът се добавя в лечебни мехлеми, с които се облекчава усещането за болка и прояви на кожни заболявания като сърбеж, парене и др. В народната медицина ментата се използва при замаяност, безсъние и епилепсия. Най-често от нея приготвяме чай.

Ментов чай приготвяме така, че 3 чаени лъжички мента пиперита заливаме със 150 мл гореща вода. Сместа оставяме да се извлече 10 минути и след това прецеждаме. Пием го няколко пъти дневно, винаги го приготвяме прясно.

Във фитотерапията се приготвя запарка от мента, която приготвяме така, че 2 чаени лъжички билка заливаме с 200 мл вряла вода и оставяме да се извлече 20 минути. След това прецеждаме.

Ментата добавяме в сосове, оцет, приготвяме от нея сироп и я добавяме и в шоколад. Украсяваме с нея салати, картофи, напитки и пунш. Ментата е част от популярната смесена напитка мохито.