Родината на мащерката е Средиземноморието, територията до Италия. Отглежда се в Испания, Албания, Франция и Гърция. При нас я отглеждаме предимно от семена, които засяваме в разсадник през март - април. Семената на мащерката поставяме на повърхността на почвата, само леко ги притискаме, тъй като покълват на светло. На лехата я пресаждаме през май.
Мащерката е силно ароматна билка, която от 4000 години се използва като подправка в кухнята и като лечебен природен антибиотик. В Магреб и днес от нея се приготвя отвара, смесена с зехтин, която се използва за почистване на рани.
Мащерката придавала сила и смелост
Мащерката (лат. Thymus vulgaris) спада към растенията от семейство устнодъвни. Нейното название произхожда от гръцката дума thymos, което означава смелост, сила, мъжественост, евентуално димна жертва, пушене или човешка душа.
Древните египтяни използвали етеричното масло на мащерката за балсамиране на своите починали. В Атина я отглеждали гърците, които твърдели, че мащерката им придава сила и освежаване. Същевременно мащерката използвали като жертвена билка в темяни, които непрекъснато горели на олтарите на храмовете. Римските войници си приготвяли от нея баня, за да придобият смелост и да получат сила. Известният римски поет Вергилий пише за мащерката като "за средство, удължаващо трайността на месото."
През средновековието от мащерка се приготвяли много вкусни сосове, към отделните ястия се добавяла смляна заедно със сол. Същевременно през този период хората я считали за магическо растение, добавяли я в тамян и приготвяли от нея укрепващи и ободряващи напитки. Дори вярвали, че прогонва кошмарите и помага на хората да видят и познаят джуджетата. През този период високопоставени дами носели мащерка на дрехите си, с която надарявали рицарите, които тръгвали на кръстоносни походи.
През 18 век в мащерката бил открит важен компонент - тимол, който първоначално замествал дори камфора.
Мащерката расте свободно край пътища, на ливади или по горски ръбове. В нашите краища я отглеждаме на закрито в саксия или като едно от растенията в билкова градина. Може да бъде част от жив плет, който при редовно подрязване 2 пъти годишно създава компактен свързан растеж. При отглеждане на открито засаждаме нови растения веднъж на 4-5 години.
Отглеждане на мащерка
Страната на произход на мащерката е Средиземноморието, територията до Италия. Отглежда се в Испания, Албания, Франция и Гърция. В наши условия я отглеждаме предимно от семена, които засяваме в парник през март - април. Семената на мащерка поставяме на повърхността на почвата, само леко ги притискаме, тъй като покълват на светло. На лехата я преместваме през май. Мащерката обича рохкави пясъчни или каменисти почви. В питателна почва губи своя пикантен вкус.
Никога не я наторяваме! Мащерката поставяме на места с достатъчно слънчево греене, които са едновременно защитени от вятър. Поливаме я умерено, но не оставяме почвата на растението напълно да изсъхне. За поливането на мащерката най-подходяща е отстояла вода със стайна температура, която наливаме в чинийката под саксията. Цъфти от май до септември с бели, розови или слабо виолетови цветчета. Свободно растящата мащерка има тенденция да одървенява и има по-редки клонки, което не се случва при благородните сортове мащерка.
Риганът съдържа тимол (3,5%), цимол, карвакрол, а-пинен, линалол, борнеол, цинеол, 10% танини, органични киселини и други вещества. Неодървесните клонки на ригана събираме през сухи дни, най-добре около обед. Най-подходящите му клонки за събиране и последващо съхранение са непосредствено преди цъфтежа му. За да не одървесняват клонките на ригана, най-добре е да ги берем често. В случай че не искаме да берем ригана, препоръчваме след отцъфтяване на цветовете да го подрежем на около една трета от растението. По този начин риганът ще се засили и сгъсти. Става въпрос за многогодишна билка, засаждам я според нуждата. В интериора го презимуваме на светло място, умерено го поливаме и поддържаме температура около 15°C. В случай на отглеждане на лехи, през зимата го покриваме с клонки от иглолистни дървета. Риганът се суши при нормална температура на снопчета, за да не изпари етеричното масло от него.
Мащерка - пеницилинът на бедните
Мащерката е едно от най-силните растителни антибиотици, има изразени дезинфекциращи и антисептични ефекти. Действа срещу гъбички, бактерии и чревни паразити. В най-новите изследвания учени от Израел установиха, че инфузията от мащерка спира растежа на Helicobacter pylori. Използва се при лечение на горните дихателни пътища, свързани с недостатъчна секреция, при магарешка кашлица, ангина, бронхит и астма. Същевременно се използва при ревматизъм, диабет и лечение на анемия и др. От мащерка приготвяме чай, тинктура, инфузия, гаргара и компреси.
Най-често използван е чаят от мащерка, който приготвяме така, че в 150 ml вряща вода добавяме 2 чаени лъжички сушена мащерка, сместа оставяме да се задържи 5 минути и след това прецеждаме. Пием го 2 пъти дневно, най-добре колкото се може по-топъл. На децата даваме мащерка, но само в много малки дози. При обриви на акнеична кожа приготвяме настойка за компреси, като в 1 литър вряща вода добавяме шепа мащерка, след задържане прецеждаме и измиваме кожата няколко пъти дневно.
При обриви на акнеична кожа приготвяме инфузия за компреси, като към 1 литър вряла вода добавяме шепа мащерка, след излугване прецеждаме и измиваме кожата няколко пъти дневно.
Във фармацевтичната индустрия се добавя към води за уста, гаргари и зъбни пасти. Домашна вода за уста приготвяме така, че към 150 мл гореща вода добавяме 2 чаени лъжички мащерка, които оставяме да се излугват 10 минути. След изстиване отварата прецеждаме и използваме 2 пъти дневно за гаргара.
Предполага се, че спането върху възглавница напълнена с мащерка ще облекчи депресията и ще успокои не само тялото, но и душата.
Подходящата дневна доза мащерка е 10г. Предозирането с тимол може да причини повръщане, остри главоболия, нарушения на щитовидната жлеза и др. Не се препоръчва приемането му за бременни и кърмачки.
Мащерката - незаменима в кухнята
С мащерка подправяме главно домашни птици, дивеч и риба. Със смес от подправки босилек, риган и мащерка подправяме пица. Също така е част от провансалските подправки и известния френски ликьор. Оригиналната му рецепта произхожда от бенедиктинското абатство Fécamp на река Сена.
Риганът е типична подправка за средиземноморската, но и за френската, испанската и мексиканската кухня. Улеснява храносмилането, затова го добавяме към по-тежко смилаеми ястия като например бобови растения, печено месо, колбаси, но и мазни ястия.
Риганът добавяме по всяко време при готвенето, сушеното растение добавяме в началото на готвенето, защото тогава отделя ароматни етерични масла в приготвяното ястие.
Съхраняваме го в хладилника в найлонова торбичка или в добре затворен пластмасов съд, където остава свеж до една седмица.