Чушка Zlata

Capsicum annum - Zlata

Многогодишно растение родом от Мексико. В култура се отглежда като едногодишно и може да достигне височина 0,5–1,5 м. Има редуващи се копиевидни листа. Цветовете са бели петделни. Плодът е шушулка, чийто естествен цвят е червен. Отглеждат се около три хиляди сорта чушки, сладки и люти. За лютостта отговаря алкалоидът капсаицин. Първоначално се отглеждала като декоративно растение. Използването ѝ като подправка или като зеленчук дошло по-късно. Днес се използват предимно два вида чушки. Първият е годишна чушка (Capsicum annuum). Друга широко използвана чушка за производство на подправки са сортовете от вида Capsicum frutescens, означавани като чили. Общо чушките се разделят в шест групи на: иглолистни чушки (унгарски тип), квадратни чушки, ябълковидни чушки, капия, биволски и овчи рога и подправни или чили.

Чушките съдържат много калий, фосфор и натрий и освен други са важен източник на витамин C, U и каротен. Зеленчуковите сортове се използват пресни, в салати или в студната и топла кухня. Подправните пък са отлична пикантна подправка! Чушките имат широко приложение, могат да се обработват термично, да се ядат студени, подходящи са за приготвяне на салати, азиатски ястия или за консервиране. Те са чудесно допълнение при диети.

Как да отглеждаме чушки

• Изисква топло слънчево, защитено местоположение. Оптималният диапазон на температурите по време на вегетацията е 18–23°C. Температурите под 14 и над 30°C са екстремни и не благоприятстват чушките. Чушките засаждаме по 2 една до друга. Чушките е препоръчително да се подвързват редовно. Идеалното е закрепване на растението към водеща пръчка както в долната част на растението, така и в горната част. Важна е редовната поливка и плевенето на плевелите около растенията. В никакъв случай не извършваме поливане и напръскване при пряка слънчева светлина, защото ще ги изгорим. Във фолиев или стъклен парник чушките ще израснат много по-бързо, главно благодарение на температурата и влажността. Чушките редовно проверяваме дали не са нападнати от вредители или се проявяват признаци на физиологични или гъбични заболявания.

• Чушките засяваме от януари най-късно до края на март. За да си улесним посева, можем да ги засаждаме в торфени джифи. Ако изберем засаждане в субстрат, той трябва да съдържа перлит, смесен в подходящо съотношение с богата на хранителни вещества земя. Можем да използваме специален субстрат за посев, който смесваме с перлит или пясък. Семената засаждаме на около 1 см дълбочина. Засадените семена обработваме с Previcur, като така осигуряваме защита срещу полягане на младите растения. Температурата трябва да бъде около 25 градуса по Целзий. Влажността на въздуха не трябва да се променя за правилното развитие на разсада. Семенните растения се нуждаят от много светлина, за да не се издължават. Когато на малките растения поникнат поне две листенца, е време да ги пресадим в саксия. Растенията с кореново кълбо пресаждаме на постоянно място на разстояние 60–70 см x 25–40 см.

• Чушките изискват хумусна, плодородна почва с достатъчно достъпна почвена вода и pH в диапазона 6,5–7,5.

• Основното торене е да внесем в почвата, където ще засаждаме чушките, узряла кравешка тор или компост. Това торене извършваме през есента. През есента същевременно варосваме площта с доза около 3,6 кг/м2 смляна варовикова пудра или 2 кг/м2 според почвата на мястото. Преди засаждането е препоръчително да внесем в почвата 50–70 г/м2 NPK торове с по-висок дял на азот. По време на вегетацията подхранваме с водоразтворими NPK торове - Cererit, Kristalon. Важно е водоразтворимият тор да съдържа и микроелементи! Тора прилагаме на всеки 14 дни.

• Чушките биват нападани от смучещи вредители като листни въшки, белокрилки или паяжинки. За защита можем да използваме препарата Mospilan, Decis Mega или препарата Symfonie от Natura.

  При висока въздушна влажност плодовете могат да бъдат нападани от мухъл и гъби. Най-известните гъбични заболявания са сивата и бялата гнилоба. Защита срещу тези гъбични заболявания е подходящият препарат Ortiva.

  Опасна е бактериалната петнистост на растенията чушки. Некротичните плодове, засегнати от тази петнистост, обикновено се пукат и са унищожени. Разноцветни петна особено по плодовете причинява бактериалното заболяване наречено бронзовост. При такова нападение на растенията най-добрият начин е тяхната ликвидация.

  Недостигът на калций в почвата, нередовното напояване или наличието на калий в почвата причинява физиологични нарушения. Тези недостатъци могат да се проявят чрез нарушения на плодовете, листата, цветовете, които често се бъркат с гъбично заболяване. В случай че растенията са нападнати от некроза, спазваме равномерна поливка, достатъчно хранене и ги третираме например с ефективен калциев хлорид или специално листно торене.

• Чушките, отглеждани за зелени плодове, събираме още в средата на юли. Червените или жълтите плодове събираме в края на август и през септември. Подправните чушлета (чили) събираме през есента, ако се отглеждат навън или в парник.