Чушка за оранжерия Demetra F1

Capsicum annum - Dementra F1

Многогодишно растение родом от Мексико. В културата се отглежда като едногодишно и може да достигне височина 0,5–1,5 м. Има редуващи се копиевидни листа. Цветовете са бели петделни. Плодът е шушулка, чийто естествен цвят е червен. Отглеждат се около три хиляди сорта чушки, сладки и люти. За лютостта отговаря алкалоидът капсаицин. Първоначално се е отглеждала като декоративно растение. Използването ѝ като подправка или като зеленчук дойде по-късно. Днес се използват предимно два вида чушки. Първият е едногодишна чушка (Capsicum annuum). Друга широко използвана чушка за производство на подправки са сортовете от вида Capsicum frutescens, известни като чили. Общо чушките се разделят на шест групи: шиловидни чушки (унгарски тип), квадратни чушки, ябълковидни чушки, капия, биволски и овнешки рога и подправени или чили.

Чушките съдържат много калий, фосфор и натрий и са наред с други важен източник на витамин C, U и каротин. Зеленчуковите сортове се използват пресни, в салати или в студената и топлата кухня. Подправените пък са отлична пикантна подправка! Чушките имат широко приложение, могат да се приготвят топлинно, да се ядат студени, подходящи са за приготвяне на салати, азиатски ястия или за туршия. Те са отлично допълнение при диети.

Как да отглеждаме чушки

• Изисква топло слънчево, защитено местоположение. Оптималният температурен диапазон по време на вегетацията е 18–23°C. Температурите под 14 и над 30°C са екстремни и не са благоприятни за чушките. Чушките засаждаме по 2 една до друга. Чушките е препоръчително да се подвързват постепенно. Идеалното е закрепване на растението към водеща пръчка както в долната част на растението, така и в горната част. Важни са редовното поливане и плевенето около растенията. В никакъв случай не извършваме поливане и пръскане при пряка слънчева светлина, защото ще ги изгорим. В оранжерия или стъклена градина чушките израстват много по-бързо, главно благодарение на температурата и влажността. Редовно проверяваме чушките дали не са нападнати от вредители или не се проявяват признаци на физиологични или гъбични заболявания.

• Чушките сеем от януари най-късно до края на март. За да улесним сеитбата, можем да ги засяваме в торфени джифи. Ако изберем засаждане в субстрат, той трябва да съдържа перлит, смесен в подходящо съотношение с богата на хранителни вещества земя. Можем да използваме специален субстрат за сеитба, който смесваме с перлит или пясък. Семената засаждаме на около 1 см дълбочина. Засадените семена третираме с Previcur, като по този начин осигуряваме защита срещу полягане на покълващите растения. Температурата трябва да се движи около 25 градуса по Целзий. Влажността на въздуха не трябва да се променя за правилния растеж на разсада. Покълващите растения се нуждаят от много светлина, за да не се изтеглят. Когато на малките растения поникнат поне две листенца, е време да ги пресадим в саксия. Растенията с коренова бучка пресаждаме на постоянно място на разстояние 60–70 см x 25–40 см.

• Чушките изискват хумусна, хранителна почва с достатъчно достъпна почвена вода и pH в диапазона 6,5–7,5.

• Основното торене е заравянето в почвата, където ще засаждаме чушките, узряла говежда тор или компост. Това торене извършваме през есента. През есента същевременно варосваме площта с доза около 3,6 kg/m2 смляна варовикова тор или 2 kg/m2 в зависимост от почвата на местоположението. Преди засаждането е препоръчително да заровим в почвата 50 – 70 g/m2 NPK торове с по-висок дял на азот. По време на вегетацията прихранваме с водоразтворимо NPK торове - Cererit, Kristalon. Важно е водоразтворимият тор да съдържа и микроелементи! Торовете прилагаме на всеки 14 дни.

• Чушките биват нападани от смукателни вредители като листни въшки, белокрилки или акари. За защита можем да използваме препарат Mospilan, Decis Mega или препарат Symfonie от Natura.

  При висока въздушна влажност плодовете могат да бъдат нападани от мана и гъби. Най-известните гъбични заболявания са сивата и бялата гнилоба. Подходящ препарат за защита срещу тези гъбични заболявания е Ortiva.

  Опасна е бактериалната петнистост на растенията чушки. Некротичните плодове, засегнати от тази петнистост, обикновено се напукват и са унищожени. Разноцветни петна особено по плодовете причинява бактериално заболяване, наречено бронзовост. При тези нападения на растенията най-добрият начин е тяхното унищожаване.

  Липсата на калций в почвата, нередовното напояване или наличието на калий в почвата причинява физиологични нарушения. Тези недостатъци могат да се проявят с нарушения по плодовете, листата, цветовете, които често се бъркат с гъбично заболяване. В случай че растенията са нападнати от некроза, спазваме равномерно поливане, достатъчно хранене и ги третираме например с ефективен калциев хлорид или специално листно торове.

• Чушките, отглеждани за зелени плодове, берем още в средата на юли. Плодовете червени или жълти берем едва в края на август и септември. Подправените чушлета (чили) берем през есента, ако се отглеждат навън или в оранжерия.