Лук пролетен Všetana

Allium cepa - Лук

Лукът е древен зеленчук, произхождащ от Централна Азия, познат още на древните египтяни и шумери. Съдържа много елементи - желязо, цинк, магнезий, фосфор, калий, натрий, калций, мед, сяра и дори малко йод. Освен това фолиева киселина, витамин C, E и набор от витамини от група B. Лукът лекува. Луковият сок със захар или мед е ефективен срещу кашлица. Точно както луковият чай, използван още през Средновековието, с който се опитвали да лекуват чумата. Лукът помага срещу чревни паразити. Подобрява апетита и следователно храносмилането, защото стимулира образуването на храносмилателни ензими и жлъчка.

Познаваме няколко вида лук - зимен, шалот, перлен или споменатия кухненски. Достатъчно е да изберете и да започнете да отглеждате!

Как да отглеждаме лук

• Изисква слънчево местоположение, но не пряка слънчева светлина. Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Сянката не му се отразява добре. Най-големи изисквания към поливането има растението след засяването и при наливане на луковицата. При влажно време не препоръчваме да поливате вечер. Има опасност от нападение от мана по лука. На едно и също лехо не препоръчваме да отглеждате лук 4-5 години, за да се ограничи нападението от вредители и болести.

• Пряко засяване: пролетното засяване започваме от март до април. Редовете трябва да са отдалечени на 20-30 см, дълбочина на засяване 15-20 мм. Засяването на зимните сортове извършваме от 20 август до края на месеца. Лукът трябва да образува 3-4 листа преди зимата. Зимните видове прибираме от май до юни.

  Засяване на лукчета: лукът не се обелва. Преди засаждането е необходимо да се напоят например с Rovral 50WP или Rovral FLO. Засаждането извършваме в края на март. Засаждаме в редове отдалечени на 25-30 см. Разстоянието в редовете трябва да бъде 10 см, дълбочина на засяване 4-6 см.

• Най-добре на лука му се отразяват пропускливи плодородни пясъчливо-глинести почви. Оптимално pH 6,5.

• Лукът има кратък вегетационен период и затова не се нуждае от много хранителни вещества. Не понася пряко торене с оборски тор. Преди засяването или засаждането се торят с 80g N, 30g P и 100g K. Във фазата на развитие на 2-3 листа 30g N в нитратна форма. При първото торене - преди сеитбата - прилагаме най-много азот, но най-нисък дял P2O5 и K2O. Лукът е взискателен към сяра, която прилагаме под формата на калиев сулфат. Можем да използваме специални торове, предназначени за серни растения.

• Растенията се нападат от лукови мухи, които снасят яйца до врата на растенията. Излюпилите се ларви изяждат растението. Унищожаваме ги с препарати Diazinon или Sumithion. Лукът, отглеждан от лукчета, е чувствителен към нападение от лукова минираща муха. Тя снася яйца по листата на изниквалия лук. Те се навиват и растението след това бавно умира. Срещу този вредител превантивно действаме още при засаждането, като покрием лехата с нетъкан текстил. Ако не сме приложили текстила, помага някой от препаратите Sumithion, Karate или Dragon.

  При влажно време има опасност от нападение от мана по лука. Проявява се с пожълтяване на листата и кафяви петна. Листата умират и лукът изгнива. Болестта ликвидираме с Novozir или Kuprikol.

• Прибираме лука, когато ботът започне да жълтее. Стъблата започват да се огъват към земята. Тогава изваждаме лука за бота и можем да го оставим една до две седмици да изсъхне на лехата.