Спинат Winterriesen

Spinacia oleracea - Winterrriesen

Спанакът произхожда от Кавказ, от областта на днешен Афганистан и Туркменистан. Достига височина от 30 см. Листата са подредени в листна розетка, с дълги дръжки, с цели ръбове и формата им зависи от сорта. Цветното стъбло е високо до 30 см. Има наситен зелен цвят. През лятото се появяват зеленожълти цветове, които обаче са нежелани при спанака, защото намаляват качеството му.

Спанакът може да се раздели според времето на засаждане на пролетен, летен, есенен и зимен. Спанакът е богат източник на лецитин, спинацин (спанаково протеин) и сапонини, които благоприятно въздействат върху функцията на перитонеума и стомашната лигавица. Консумацията на спанак благоприятно влияе на сърдечната дейност, кръвообразуването, укрепва костите, зъбите, заздравява косата и ноктите. Действа диуретично и отводнява организма. Консумират се листата, които съдържат 2% въглехидрати, 4–5% протеини, 5% фибри, от витамините може да се отбележи високото съдържание на витамин C, A, B1, B2, B6, K и фолацин и е ценен източник на калий, калций, магнезий и желязо. Листата на спанака се консумират пресни, задушени,варени. Отлични са като гарнитура към месо.

Как да отглеждаме спанак

• Спанака отглеждаме на светло местоположение на защитено от вятър място. Спанакът има плитко кореняща коренова система, затова го окопаваме внимателно. Високите температури и дългият ден причиняват изстрелване на растенията в цвят. Цъфтящите растения са твърди и губят вкус.

• Спанака отглеждаме чрез директна сеитба. Оптималната температура за покълване е 2–4°C. Дълбочина на сеитба 4 см.

  Презимуващите култури за ранна сеитба сеем на разстояние 15×25 см през септември, листата се прибират в началото на април.

  Ранните сеитби провеждаме през февруари на разстояние 20–25×20–25 см, листата на спанака могат да се прибират вече в края на април.

  Спанакът, посят през април, може да се прибира през юни. Есенните сортове, посяти през август, прибираме в началото на октомври.

• Спанакът изисква глинестопясъчна почва, която достатъчно задържа вода с оптимална почвена реакция pH 6 – 7,5. Растенията не понасят кисело pH.

• Спанака не торим с торове, съдържащи азот, нито с оборски тор. Избягваме физиологично киселите форми на торове. Хлоридните форми на торове не са вредни. Подходящо е торенето с добре разложен компост или калциево-амониев селитрен тор. Спанакът не е взискателен към хранителни вещества.

• По листата и вегетативните върхове има колонии от чернозелени до черникавокафяви оцветени листни въшки. Ако забележите тези малки черни бръмбари, растенията са нападнати от макова листна въшка. Подходяща защита е пръскане със селективни инсектициди на база на триазамат, пиримикарб и др.

  Спанака може да застрашават и охлюви, предимно голи охлюви, които изяждат листата му. Ефективна защита е събирането им в посева.

  Значителен вредител на спанака е цвекловата минираща муха. Нападението се проявява в листните петелки, където в началото има тънки ходчета, постепенно се разширяват в плоска мина. Тези мини първоначално са белезникави с проличаващи ларви и изпражнения, по-късно кафенеят и изсъхват. Листата често поради нападението се скъсват. Подходящ препарат за защита е Sumithion Super.

• Листата прибираме преди цъфтежа. Прибират се растения с минимум 6 развити листа. Пролетните сортове имат вегетационен период от 52 дни. Сортовете за есенно прибиране 65 дни. Сортовете, предназначени за пролетно прибиране 240 дни.