Спинат Monores

Spinacia oleracea - Monores

Спанакът произхожда от Кавказ, от района на днешен Афганистан и Туркменистан. Достига височина 30 см. Листата са подредени в листна розетка, са дълго дръжчести, с цял ръб и тяхната форма зависи от сорта. Цветното стъбло е високо до 30 см. Има наситенозелен цвят. През летния период се появяват зеленожълти цветове, които обаче са нежелани при спанака, тъй като намаляват качеството му.

Спанакът може да се раздели според времето на засаждане на пролетен, летен, есенен и зимен. Спанакът е богат източник на лецитин, спинацин (спанаково протеин) и сапонини, които благоприятно въздействат на дейността на перитонеума и стомашната лигавица. Консумацията на спанак благоприятно влияе на сърдечната дейност, кръвообразуването, укрепва костите, зъбите, засилва косата и ноктите. Действа диуретично и отводнява организма. Консумират се листата, които съдържат 2% въглехидрати, 4–5% протеини, 5% фибри, от витамините може да се отбележи високото съдържание на витамин C, A, B1, B2, B6, K и фолацин и е ценен източник на калий, калций, магнезий и желязо. Листата на спанака се консумират пресни, задушени, варени. Отлични са като гарнитура към месо.

Как да отглеждаме спанак

• Отглеждаме спанака на светло местоположение на защитено от вятър място. Спанакът има плитко залягащи корени, затова го окопаваме внимателно. Високите температури и дългият ден причиняват избуяване на растенията в цвят. Цъфтящите растения са твърди и губят вкуса си.

• Отглеждаме спанака чрез директна сеитба. Оптималната температура за кълняне е 2–4°C. Дълбочина на сеитба 4 см.

  Презимуващите култури за ранна сеитба се засяват на разстояние 15×25 см през септември, листата се берат в началото на април.

  Ранната сеитба се извършва през февруари на разстояние 20–25×20–25 см, листата на спанака могат да се берат още в края на април.

  Спанакът, засят през април, може да се бере през юни. Есенните сортове, засети през август, се берат в началото на октомври.

• Спанакът изисква глинестопясъчна почва, която задържа достатъчно вода с оптимална почвена реакция pH 6 – 7,5. Растенията не понасят кисело pH.

• Спанакът не се доторява с торове, съдържащи азот, нито с оборски тор. Избягваме физиологично киселите форми на торове. Хлоридните форми на торовете не са вредни. Подходящо е доторяването с добре разложен компост или варовико-амонен селитра. Спанакът не е взискателен към хранителни вещества.

• По листата и вегетативните върхове са колонии от чернозелени до черникавокафяви оцветени листни въшки. Ако забележите тези малки черни бръмбари, растенията са нападнати от макова въшка. Подходяща защита е пръскане със селективни инсектициди на базата на триазамат, пиримикарб и др.

  Спанакът може да бъде застрашен и от охлюви, предимно голи, които изяждат листата му. Ефективна защита е събирането в посева.

  Значителен вредител на спанака е цвекловата мухоминерка. Нападението се проявява в листните пластини, където в началото има тънки ходове, постепенно се разширяват в плоскостни мини. Тези мини първоначално са белезникави с просвечващи ларви и екскременти, по-късно кафеняват и изсъхват. Листата често поради нападението се разкъсват. Подходящ препарат за защита е Sumithion Super.

• Листата се берат още преди цъфтежа. Берат се растения с минимум 6 развити листа. Пролетните сортове имат вегетационен период 52 дни. Сортовете за есенна береба 65 дни. Сортовете, предназначени за пролетна береба 240 дни.