Алабаш ранен Ametyst F1

Двугодишно растение, произхождащо от района на Средиземноморието и Западна Европа. От дивото растение са изведени много негови култивари, които са визуално много различни: главесто зеле, зелка, брюкселско зеле, маруля зеле, фуражно зеле, броколи, карфиол, кълчест лапад.

Кълчестият лапад има максимално 20 см дълго стъбло, от което над булбата израстват дълго дръжчести листа, а листата под булбата отмират. Най-основното разделение на кълчестите лапади е на сини и бели, като най-ранни са белите сортове. Освен приятния си вкус, те са и богат източник на витамини B, C и E, калций, калий, селен, цинк, желязо, фолиева и пантотенова киселина. Консумира се сурова, самостоятелно е вкусна или като част от зеленчукови салати. Можем да я варим, задушаваме, запичаме, може да се използва като тиквичка в тесто вместо картофи за палачинки или да се изпържи в панировка.

Как да отглеждаме кълчест лапад

• Местоположението трябва да има по-влажен климат, не се нуждае от високи температури. Следим за равномерно овлажняване на почвата, редовно поливаме с умерени дози вода, окопаваме. При суша булбите одървесняват и след обилно поливане се пукат. Поддържаме почвата в лехата без плевели.

• Ранни сортове: засяваме през февруари. Засаждаме ги с разстояние 25x25 см в средата на април. Белите ранни сортове кълчест лапад не понасят по-високи температури в началото на лятото. Пролетните сортове при засаждане покриваме с нетъкан текстил.

  Летни сортове: засяваме през март или април. Засаждаме я с разстояние 25x25 см в първата половина на май.

  Късни сортове: засяваме на прелома април-май. Разсадът трябва да се засади най-късно до средата на август.

• Растенията изискват глинести или глинесто-пясъчни почви, с достатъчно съдържание на хумус и достатъчно достъпни хранителни вещества. Оптималната стойност на pH е в диапазона 6–7,3.

• Преди засаждането е желателно да се приложат в почвата промишлени торове в доза 30–60 g/m2 с съотношение на хранителни вещества NPK 1,5:1:2, първата половина от дозата при късните сортове или при директните посеви се добавя при засаждането, а втората по време на вегетацията.

• Повредите от суша се проявяват чрез пукане на корените, булбите и плодовете, при по-силно увреждане чрез изсъхване.

  От вредителите по кълчестите лапади се срещат Полски бълхач (Phyllotreta undulata), Черен бълхач (Phyllotreta atra), Зелен бълхач (Phyllotreta nemorum) и Зелна въшка (Brevicoryne brassicae).

  От гъбичните заболявания се среща предимно брашнеста мана.

• Кълчестите лапади прибираме чрез селекция според размера. Ранните обикновено тогава, когато достигнат размер 4 см. Неподходящо е да се прибират растения, които са цъфнали.