Червено зеле Roodkop

Brassica oleracea

Главестото зеле е един от любимите видове зеленчуци. Принадлежи към семейство кръстоцветни, следователно е пряк роднина на броколи, кълчест корен, листно зеле и карфиол. Произхожда от Средиземноморието. Двугодишно тревисто растение, отглеждано заради листата, които образуват характерна глава. То е много вкусно, но и изключително полезно. Съдържа витамини C, B, провитамин A и минерални вещества, особено калий и сяра. Сокът от сурово и кисело зеле има благоприятни ефекти върху чревната микрофлора благодарение на антибиотично действащите си вещества.

Как да отглеждаме зеле

• Изисква светло местоположение. По време на вегетационния период поливайте зелето обилно и редовно. Както излишъкът, така и липсата на вода вреди. Не забравяйте редовното сменяне на местоположението.

• Ранните култивари засяваме в средата на април в парник или в торфени дискчета. Късните сортове засаждаме по същото време директно на лехата, в по-студените райони е по-добре да започнем със засяване едва след замръзването в средата на май. Развитите разсади от парника засаждаме на леха от средата на май.

• Подходяща е пропусклива почва, богата на хранителни вещества.

• През есента, преди засаждането на дадената нива (леха), всичко добре изораваме и торим с телешка тор, смесен с компост и ситно нарязана трева. Торим със специален тор за кръстоцветни, който не трябва да съдържа много азот.

• Растенията се нападат от алтернариозна петнистост по кръстоцветни, зелна мушица, зелна листна въшка, зелникова пеперуда, репен белец, зелна нощна пеперуда и бяла капустна нощна пеперуда, листни миньори и дълготелки.

  Алтернариозната петнистост по кръстоцветни (Alternaria brassicicola) се появява при младите растения по семенодолните листа, където създава дребни вдлъбнати кафявочерни до черни черткови петна, които по-късно се сливат. При по-силно нападение растенията загиват. Силно нападнатите листа пожълтяват, некротизират и опадат. Превенцията е използване на признати семена от здрави семенни насаждения, достатъчно сменяне на културите в плодосмяната, навременно отстраняване на нападнатите части на растенията и следжътвените остатъци.

  Зелната мушица е вид муха. Нейните бели, безкраки и безглави ларви обгризват корените на младите растения, по-късно и главния корен на главестото зеле. Нехимичната защита представляват защитни дискове. След засаждане третирайте растенията с инсектицид DURSBAN 10 G.

  Зелните листни въшки живеят в колонии по долната страна на листата на повечето кръстоцветни растения, където изсмукват листата. В резултат на смученето на въшките листата се деформират, пожълтяват и при по-силно нападение изсъхват. За обработка може да се използва препарат RELDAN 40 EC.

  Зелниковата пеперуда снася яйца на групи и нейните типично жълтозелени гъсеници с черни петна обгризват листата от краищата и оставят от тях само жилките. Подходящи са инсектицидни препарати BIOBIT WP, DIMILIN 48 SC, NOMOLT 15 SC, STEWARD.

  Зелната нощна пеперуда и белата капустна нощна пеперуда обгризват растенията. По увредените растения са видими ухапвания и тъмнозелени купчинки изпражнения. Подходящи са инсектицидни препарати BIOBIT WP, DIMILIN 48 SC, NOMOLT 15 SC, STEWARD.

  Дълготелките причиняват увреждане на корените. Прогризват галерийки в корените и снасят в тях яйца. Нападението тогава изглежда подобно на туморна болест. Подходящо е да се обработи насаждението с препарати ZOLONE 35 EC, MOSPILAN 20 SP, CALYPSO 480 SC.

• Ранното зеле прибираме 120–130 дни след засаждането, полураното зеле 130–140 дни след засаждането, полукъсните сортове 150–160 дни от посева и късното зеле до 180 дни от посева.