Тиква цукини WANDA

Cucurbita pepo - Wanda

Тиквичката е едногодишен зеленчук, който принадлежи към вида обикновена тиква (Cucurbita pepo) и произхожда от Централна Америка. Тиквичката обаче идва от Европа - отгледана е в Италия. Съществува голямо разнообразие от различни сортове тиквички, които се различават не само по размер, но и по форма, оцветяване, както и по вкус на месестата част. Образува дълги месести издънки, подобни на лиани, на които от юни цъфтят жълти цветове. След отцъфтяване се образуват продълговати плодове, които могат да носят най-различни нюанси на зелен, жълт или бял цвят.

Тиквичката е богата на минерали, благоприятно въздейства на сърцето, подаграта и ревматизма. Плодовете съдържат витамин B, C и калий, който освобождава тялото от излишна вода и сол. Имат високо съдържание на вода около 90% и също така фибри. Тиквичките се препоръчват за консумация на хора с наднормено тегло, диабетици или пациенти със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб. Също така се препоръчват на хора, страдащи от ревматизъм и подагра. Тиквичката е нискокалорична храна, подходяща за редукционни диети.

Как да отглеждаме тиквички

• Растенията изискват светло местоположение. Редовна поливка, най-добра е отстояла дъждовна вода. Подходящо е засаждането в черен мулчиращ нетъкан текстил, който помага за затопляне на почвата и предотвратява растежа на плевели. Ако отглеждаме тиквички без мулчиращ текстил, за поддържане на топлината на почвата под тях мулчираме с органичен материал.

• Растенията могат да се предотгледат, но също така и директно да се посеят на лехата.

  Семената засяваме на местоположението след 15 май, когато вече няма риск от приземни слани. Семената преди посев накисваме един ден в хладка вода. Засаждаме на редове, на разстояние от 50 до 100 сантиметра поединично.

  Предотглеждането на семената можем да правим на прозореца, в оранжерия или парник. Подходящ е субстрат, предназначен за посев. Саксиите трябва да са минимум 10 см големи, растенията изискват много пространство. Засаждаме по 1 семенце. Навън засаждаме едва през втората половина на май, на засаждането трябва да предхожда постепенно закаляване.

• Изискват топло, защитено местоположение и пропусклив, добре снабден с хранителни вещества субстрат за отглеждане. Могат да се отглеждат и на компост.

• За торене най-подходящи са органичните торове или растителните отвари, богати на калий. По време на вегетацията веднъж на 21 дни обогатяваме субстрата с органичен тор, евентуално растителна отвара, богата на калий.

• Тиквичките са сравнително устойчиви на болести. При горещо и сухо време може да се появи мана по краставиците. Растенията растат лошо и по листата се появява сивкав налеп. Профилактика е редовната поливка и поддържането на умерено влажна почва. В случай на появата на мана е необходимо да се отстранят засегнатите листа. Устойчивостта срещу мана ще повиши фунгицидите. Ако по растенията се появят бели налепи, са нападнати от брашнеста мана. Подходящо е да се използват фунгициди със съдържание на сяра, които надеждно елиминират гъбичното заболяване.

  Цветовете и младите плодове обикновено се нападат от охлюви. Най-ефективният метод е тяхното събиране и последваща ликвидация. Листните въшки могат да разпространяват между растенията вирусна мозайка, която се проявява с изкривен и закърнял растеж, извити листа и жълти петна по листата и плодовете. Нападнатите растения е необходимо да се ликвидират незабавно. Необходимо е също така да се извърши ликвидация на листните въшки със специални инсектициди.

• Започваме със събирането, когато плодовете достигнат дължина 7 и повече сантиметра (максимум 20 сантиметра). Тиквичките откъсваме от растението с няколко сантиметрова дръжка, благодарение на която ще останат свежи няколко дни по-дълго.