Морков полуранен Sylva

Daucus carota - Sylva

Всички я познаваме, вкусна е на всички и в кухнята е сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за моркова. Произхожда от южна Азия, областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двугодишно растение. Има перести листа. Цветоносният стебло може да бъде високо до 1,5 м, съцветието формира сложен чадър с бели цветчета.

Морковите можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (това е оригиналната неселекционирана форма с бял корен) и обикновен култивиран морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Обикновеният култивиран морков има по-мощен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, виолетов или многоцветен (отвън може да е различен от вътре).

Според срока на сеитба различаваме морковите на - КАРОТКА (по-фин ранен морков, по-къс и със закръглен корен), БЕЙБИ КАРОТКА (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен с полудълга форма и заострен край).

Това обаче не е краят. Любимия морков можем да разделим и според формата на корена, заради който го отглеждаме. Например тип Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и друга преработка. Flakee се характеризира с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки корени с форма на репички. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическата каротка, която срещаме в магазините. И накрая тип Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също така има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа и многобройни микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава общата устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и съдовете. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Източник е на провитамин А – бетакаротен. В него се съдържа и малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на морковите е и че спадат към много неприхотливите зеленчуци. Можете да ги отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме моркови

• Изисква слънчево местоположение. Лехите редовно разрохкваме и поливаме. Определено не преливаме, можем да причиним унищожаване на цялата сеитба. Морковът спада към студолюбивите растения, най-добре се развива при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме чрез притрупване на земя към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно наторена почва. Семената сеем на леха, когато отминат замръзванията. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на моркови е при дневни температури около 16 °C). Сеем на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растения трябва да се проредят на разстояние около 5 см. Късните сортове моркови сеем по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разрохкването на почвата е препоръчително мястото за сеитба да се обогати с добре узряла компост. Преди сеитбата в почвата внасяме 70g N, 30g P и 150g K. Във фазата на 3-5 листа прилагаме 20g N в ред. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял калий. Не използваме оборска тор. Морковът реагира на този тип торене с напукване.

• Черната гнилоба на морковите се проявява при покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява особено на корените. На заразените корени се появяват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата провеждаме с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост на листата на морковите се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията чрез вятър и дъжд с конидии, които се образуват на заразените листа. На най-старите листа се появяват жълтокафяви петна с по-светъл ръб с размер един до два милиметра. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата провеждаме с препарат Ortiva.

  Морковият мухьор се проявява при по-младите растения, които пожълтяват и отмират. По повърхността на корена, главно в горната му трета, отвън се виждат коридорчести изяждания с мушите ларви. Повредените растения загниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се провеждаше с препарат Dursban 10 G.

  Мекото гниене на морковите е причинено от неправилното съхранение на кореноплодните зеленчуци във влажна среда. Морковите се превръщат в кашава миризлива маса. Преди съхранението морковите преглеждаме и почистваме от остатъци от почва.

  При смучене от нематоди корените на морковите са деформирани и образуват прекомерно количество странични кореничета. Сеитбата на африкански здравец може силно да намали появата на нематоди в почвата. Спазваме също плодосмяната.

  Брашнестата мана се проявява на всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) с бели брашнести налепи. Защитата срещу брашнестата мана на сенникоцветните провеждаме с препарат Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-та седмица след засаждане. Късните сортове се нуждаят понякога до 11 седмици. Прибирането извършваме ръчно чрез изтръгване или можем внимателно да си помогнем с вила, за да не увредим корена на растенията.