Спанак Матадор

Spinacia oleracea - Matador

Спанакът произхожда от Кавказ, от района на днешен Афганистан и Туркменистан. Достига височина 30 см. Листата са подредени в листна розетка, са дълго дръжчести, с цял ръб и тяхната форма зависи от сорта. Цветното стъбло е високо до 30 см. Има наситено зелен цвят. През лятото се появяват зеленожълти цветове, които обаче са нежелани при спанака, защото намаляват качеството му.

Спанакът може да се раздели според периода на засаждане на пролетен, летен, есенен и зимен. Спанакът е богат източник на лецитин, спинацин (спанаков протеин) и сапонини, които благоприятно въздействат върху дейността на перитонеума и стомашната лигавица. Консумацията на спанак благоприятно влияе върху сърдечната дейност, кръвообразуването, укрепва костите, зъбите, заздравява косата и ноктите. Действа диуретично и отводнява организма. Консумират се листата, които съдържат 2% въглехидрати, 4–5% протеини, 5% фибри, от витамините може да се отбележи високото съдържание на витамин C, A, B1, B2, B6, K и фолацин и е ценен източник на калий, калций, магнезий и желязо. Листата на спанака се консумират пресни, задушени, варени. Отлични са като гарнитура към месо.

Как да отглеждаме спанак

• Отглеждаме спанака на светло местоположение на защитено от вятър място. Спанакът има плитко коренясващи корени, затова го окопаваме внимателно. Високите температури и дългият ден причиняват изстрелване на растенията в цвят. Цъфтящите растения са твърди и губят вкус.

• Отглеждаме спанака чрез директна сеитба. Оптималната температура за покълване е 2–4°C. Дълбочина на сеитба 4 см.

  Презимуващи култури за ранна сеитба сеем на разстояние 15×25 см през септември, листата се прибират в началото на април.

  Ранните сеитби извършваме през февруари на разстояние 20–25×20–25 см, спанаковите листа могат да се прибират вече в края на април.

  Спанакът, посят през април, може да се прибере през юни. Есенните сортове, посети през август, прибираме в началото на октомври.

• Спанакът изисква глинесто-пясъчна почва, която достатъчно задържа вода с оптимална почвена реакция pH 6 – 7,5. Растенията не понасят кисела pH.

• Спанака не приторяваме с торове, съдържащи азот, нито с оборски тор. Избягваме физиологично киселите форми на торове. Хлоридните форми на торове не са вредни. Подходящо е приторяване с добре разложен компост или калциев азот. Спанакът не е взискателен към хранителни вещества.

• По листата и вегетативните върхове има колонии от черно-зелени до черно-кафяви оцветени листни въшки. Ако забележите тези малки черни бръмбари, растенията са нападнати от макова листна въшка. Подходящата защита е пръскане със селективни инсектициди на база триазамат, пиримикарб и др.

  Спанака може да бъде застрашен и от охлюви, предимно голи, които обгризват листата му. Ефективна защита е ръчното събиране в насаждението.

  Значителен вредител на спанака е цвекловият минер. Нападението се проявява в листните петелки, където първоначално има тънки галерийки, постепенно се разширяват в повърхностна мина. Тези мини първоначално са белезникави с просвечващи ларви и екскременти, по-късно кафенеят и изсъхват. Листата често се разкъсват вследствие на нападението. Подходящ препарат за защита е Sumithion Super.

• Листата прибираме преди цъфтежа. Прибират се растения с минимум 6 развити листа. Пролетните сортове имат вегетационен период от 52 дни. Сортовете за есенна реколта 65 дни. Сортовете, предназначени за пролетна реколта 240 дни.