Морков Nantaise 2 Marktgärtner - семена за моркови

Daucus carota - Nantaise 2 Marktgärtner

Всички я познаваме, всички я обичаме и в кухнята тя е сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за морков. Произхожда от Южна Азия, от областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двугодишно растение. Има перести листа. Цветното стъбло може да достигне до 1,5 м височина, съцветието образува сложен сенник и белезникави цветчета.

Морковът можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (това е първоначалната неселекционирана форма с бял корен) и обикновен градински морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Обикновеният градински морков има по-масивен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, виолетов или многоцветен (отвън може да е различен от вътрешността).

Според срока на сеитба разграничаваме моркови на - КАРОТКА (по-фин ранен морков, по-къс и има по-закръглен корен), БЕЙБИ КАРОТКА (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен с полудълга форма, заострен край).

Това обаче не е краят. Обичания морков можем също да разделим според формата на корена, за която го отглеждаме. Например тип Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и допълнителна преработка. Flakee се отличава с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки корени с форма на репичка. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическата каротка, с която се срещаме в магазините. И накрая тип Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също така има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа и множество микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава цялостната устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и съдовете. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бета-каротен. В него се съдържа и малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада сред много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Лехите редовно разрохкваме и поливаме. Определено не преливаме, бихме могли да причиним гибел на целия посев. Морковът спада към студенолюбивите растения, най-добре му е при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме с присипване на почва към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно наторена почва. Семената засяваме на лехата, когато отминат слановете. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Засяваме на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растенийца трябва да се проредят на около 5 см разстояние. Късните сортове моркови засяваме по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разрохкването на почвата е препоръчително мястото на сеитбата да се обогати с добре узрял компост. Преди сеитбата в почвата внасяме 70g N, 30g P и 150g K. Във фазата на 3-5 листа прилагаме 20g N в нитратна форма. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял калий. Не използваме оборска тор. Морковът на този тип торене реагира с напукване.

• Черната гнилоба по морков се проявява по покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява много по корените. По заразените корени възникват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата извършваме с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост по листата на морков се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията с помощта на вятър и дъжд чрез конидии, които възникват по заразените листа. По най-старите листа възникват едно до два милиметра големи жълтокафяви петна с по-светъл ръб. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата извършваме с препарат Ortiva.

  Морковата муха се проявява по по-младите растения, те пожълтяват и отмират. По повърхността на корена, главно в горната му трети на, отвън се забелязват галерийни повреди с мушини ларви. Увредените растения изгниват при съхранение. В момента защитата не е възможна. По-рано се извършваше с препарат Dursban 10 G.

  Меката гнилоба по морков е причинена от неправилно съхранение на кореноплодните зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашава миризлива маса. Преди съхранение морковът преглеждаме и почистваме от остатъци почва.

  От засмукването на нематоди корените на морков са деформирани и образуват прекомерно количество странични коренчета. Сеитбата на тагетес може силно да намали наличието на нематоди в почвата. Спазваме също и сеитбооборота.

  Брашнестата мана се проявява по всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) и образува белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнестата мана по сенникови извършваме с препарат Ortiva.

• Ранните сортове берем от 8-ата седмица след засаждането. Късните сортове понякога се нуждаят до 11 седмици. Прибирането извършваме ръчно чрез изскубване или можем внимателно да си помогнем с вила, така че да не увредим корена на растенията.