Целина кореноплодна Maxim

Apium graveolens var. Rapaceum

Целината произхожда от Средиземноморието. Отглежда се в три форми - коренов целер за месести корени, дръжков целер за месести дръжки на листата или като листна форма за богата листна розетка.

Двугодишното растение принадлежи към семейство Сенникови. Плодовете, които също като цялото растение съдържат много ароматични вещества. Целерът е източник на витамини, особено витамин C (листната форма съдържа дори 10 пъти повече витамин C от булбите), както и B1, B2 и цял набор от минерални вещества. Силния аромат и вкус му придават етеричните масла, благодарение на които има и значителни лечебни свойства. Действа диуретично и антибактериално.

В кухнята се използва за студени и топли ястия, подходящ е за салати и супи. На мнозина хора неговите етерични масла пречат и причиняват алергии - затова законодателството го определя като алергенно растение.

Дръжковия целер консумираме суров, в салати или можем да го дъвчем към месо. Най-много на организма ни дава под формата на сок за закуска. Листният целер се използва за приготвяне на салати, дръжките се консумират варени и от него се изстисква сок в суров вид.

Как да отглеждаме Целер

• Целерът обича слънчеви места, обратно расте лошо на сянка, тогава не е ароматичен и по-лесно може да бъде нападнат от гъбични заболявания. През целия период на растеж се нуждае от достатъчно поливане. Важно е поливането при засаждане и през втората половина на вегетацията при нарастването на булбата. Булбестия целер е необходимо редовно да се окопава.

• Дългият вегетационен период може да се съкрати чрез предварително отглеждане. Разсадът не е задължително да се отглежда в отопляемо помещение. За предварително отглеждане до момента на засаждане е подходяща оранжерия или зимна градина. Февруарски или мартовски сеитба важи за коренов, листен и дръжков целер. Целерът не засаждаме по-рано от средата на май на окончателното място.

  Булбестият целер изисква предварително отглеждане на разсад под стъкло. Идеално време за засаждане е началото на май, най-късно средата на юни.

  При дръжковия целер семената се сеят в оранжерия или парник. Засаждането се извършва през май на леха, на разстояние 30×30 см. По време на растежа дръжките се присипват със земя, за да избелеят.

  Листния целер се сее през февруари в оранжерия или парник и се засажда през май.

  Семената кълнят две до три седмици при температура между петнадесет и двадесет градуса.

• Изисква много хранителни вещества и съдържание на вар в почвата. Нуждае се от глинести, хумусни почви. Листният и дръжковият се нуждаят по-скоро от глинесто-пясъчна почва. Оптималното pH е 6,5 – 7,5.

• По време на вегетацията наторяваме с многокомпонентен тор. Подходящ е торът за коренови зеленчуци.

• От вредителите целера се напада предимно от морковена муха, целерова муха. Целера третираме с препарати Basudin (морковена муха) и Sumithion Super (целерова муха).

  Септориозна петнистост на целера се проявява по листните петелки на целера, където възникват малки сивокафяви петна с жълт кант и голям брой много дребни черни точици. Центровете на петната по-късно кафенеят и изсъхват.

  Струпестост на целеровите булби са кафяви петна, които се увеличават. Нападнатата тъкан се одърнявя и се пука. Следва гнилостен разпад на булбата. Предотвратяваме болестта като на едно и също място не отглеждаме целер поне 3 години. Частична защита е използването на боракс в доза около 20g на 10m2.

  Петнистост на целеровите листа се проявява като по по-старите листа се появяват жълтеникави, по-късно жълтокафяви петна. Листата изсъхват и измират. Извършваме превантивна защита с Kuprikol.

• По-малките булби на целера могат да се берат през юли. Листата на целера се берат разредено, за да остане достатъчна листна площ.

  Листният целер се започва да бере постепенно от юли и едва в края на септември провеждаме еднократна беритба.