Морков късен Cortina F1 5m - 250s

Daucus carota - Tinga

Всички я познаваме, на всички им харесва и в кухнята се нарежда сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за морков. Произхожда от Южна Азия, района на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двегодишно растение. Има пернести листа. Цветният стрък може да достигне до 1,5 м височина, съцветието образува сложен чадър и белезникави цветчета.

Морковите можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (това е първоначалната неселектирана форма с бял корен) и обикновен отгледан морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Обикновеният отгледан морков има по-масивен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, виолетов и многоцветен (отвън може да е различен от вътрешността).

Според срока на засяване разграничаваме морковите на - КАРОТКА (по-фин ранен морков, по-къс и има закръглен корен), БЕЙБИ КАРОТКА (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен с полудълга форма и заострен край).

Това обаче не е краят. Любимия морков можем също да разделим според формата на корена, заради която го отглеждаме. Например типът Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и допълнителна обработка. Flakee се отличава с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове обработка. Parisian има малки корени с форма на репички. Типът е подходящ за директна консумация и обработка. Nantes е класическата каротка, която срещаме в магазините. И накрая типът Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове обработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа и множество микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава общата устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и съдовете. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бетакаротен. В него се съдържа също малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада сред много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на тераса!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Лехите редовно разрохкваме и поливаме. Определено не заливаме, може да причиним гибелта на цялата сеитба. Морковът спада към студоустойчивите растения, най-добре му се отглежда при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме чрез присипване на пръст към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно торена почва. Семената засяваме на леха, когато премине опасността от мразове. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Засяваме на дълбочина от 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растения е необходимо да проредим на около 5 см разстояние. Късните сортове моркови засяваме по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разрохкването на почвата е препоръчително мястото за засяване да се обогати с добре отлежал компост. Преди засяването в почвата внасяме 70g N, 30g P и 150g K. Във фазата на 3-5 листа прилагаме 20g N в редовете. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял калий. Не използвайте оборска тор. Морковът реагира на този тип торене с пукане.

• Черната гниене на морков се проявява при покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява особено на корените. На заразените корени възникват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата провеждаме с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост на листата на морков се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията чрез вятър и дъжд с конидии, които възникват на заразените листа. На най-старите листа възникват жълтокафяви петна с по-светъл ръб с размер един до два милиметра. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата провеждаме с препарат Ortiva.

  Морковната муха се проявява при по-младите растения, те пожълтяват и отмират. На повърхността на корена, главно в горната му трети­на, отвън са видими ходове-улеи с мушиларви. Повредените растения изгниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се провеждаше с препарат Dursban 10 G.

  Мекото гниене на морков е причинено от неправилно съхранение на кореноплодни зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашеста миришеща маса. Преди съхранение прегледваме морковите и ги почистваме от остатъци от почва.

  При нападение от нематоди корените на морков са деформирани и образуват прекомерно количество странични коренчета. Засяването на афри­кани може силно да намали наличието на нематоди в почвата. Спазваме също и плодосменото земеделие.

  Брашнестата мана се проявява на всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) и възникват белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнеста мана на сенникоцветните провеждаме с препарат Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-та седмица след засаждането. Късните сортове понякога се нуждаят до 11 седмици. Сбора провеждаме ръчно чрез изскубване или можем внимателно да си помогнем с вили, така че да не повредим корена на растенията.