Морков дълъг R.St.O.Herz - семена за морков

Daucus carota - R.St.O.Herz

Всички я познаваме, на всички им е вкусна и в кухнята е сред най-използваната кореноплодна зеленчукова култура. Да, говорим за морков. Произхожда от Южна Азия, областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двугодишно растение. Има перести листа. Цветоносният стрък може да достигне до 1,5 м височина, съцветието образува сложен сенник, а цветчетата са белезникави.

Морковът можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (което е оригиналната неподобрена форма с бял корен) и обикновен културен морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове морков). Обикновеният културен морков има по-мощен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, виолетов и дори многоцветен (отвън може да е различен от вътрешността).

Според срока на сеитба разграничаваме морковите на - БЕЙБИ МОРКОВ (по-фин ранен морков, по-къс и с по-закръглен корен), МИНИ БЕЙБИ МОРКОВ (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен полудълга форма, заострен край).

Това обаче не е краят. Обичния морков можем също да разделим според формата на корена, за която го отглеждаме. Например тип Berlikum има по-големи цилиндрични коренища с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и допълнителна преработка. Flakee се характеризира с много дълги стеснени коренища с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки коренища с форма на репичка. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическият бейби морков, с който се срещаме в магазините. И накрая тип Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични коренища. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа и многобройни микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава общата устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и кръвоносните съдове. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бета-каротен. В него се съдържа и малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада сред много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Редовно разравяме и поливаме лехите. Категорично не заливаме, може да причиним гибел на цялата сеитба. Морковът спада към студоустойчивите растения, най-добре се развива при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме чрез натрупване на земя около растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно наторена почва. Семената сеем на лехата, когато мразовете отминат. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Сеем на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растенца е необходимо да се проредят на около 5 см разстояние. Късните сортове морков сеем по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да е лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разравяне на почвата е препоръчително мястото за сеитба да се обогати с добре узряла компостна торова маса. Преди сеитбата в почвата внасяме 70g N, 30g P и 150g K. Във фазата на 3-5 листа приложете 20g N като листна торова маса. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял на калий. Не използваме оборска тор. Морковът реагира на този тип торене с напукване.

• Черната гнилоб на морков се проявява по покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява много на корените. По засегнатите коренища се появяват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата се извършва с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост по листата на морков се проявява в хода на вегетацията и се разпространява между растенията посредством вятър и дъжд чрез конидии, които се образуват по засегнатите листа. По най-старите листа се появяват жълтокафяви петна с по-светъл ръб с размер от един до два милиметра. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата се извършва с препарат Ortiva.

  Морковата муха се проявява по-младите растения. Те пожълтяват и отмират. По повърхността на корена, главно в горната му трети, отвън се виждат галеровидни изяждания с мушиландарви. Увредените растения загниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се извършваше с препарат Dursban 10 G.

  Меката гнилоб на морков е причинена от неправилно съхранение на кореноплодни зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашава миришеща маса. Преди съхранение морковите преглеждаме и почистваме от остатъци от почва.

  При засмукване от нематоди корените на морков са деформирани и образуват прекомерно количество странични кореничета. Сеитбата на африкански календули може силно да намали наличието на нематоди в почвата. Спазваме също и сеитбооборота.

  Брашнестата мана се проявява: По всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) се появяват белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнеста мана по сенникови провеждаме с препарат Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-та седмица след засаждането. Късните сортове се нуждаят понякога до 11 седмици. Прибирането извършваме ръчно чрез изскубване или можем внимателно да си помогнем с вила, за да не повредим корена на растенията.