Грах мозъчен късно Lancet

Pisum sativum - Lancet

Грахът се отглежда още от неолита, в днешно време се отглежда почти по целия свят. Съдържа много витамини и активни вещества, които ни помагат за по-добра защитна способност на целия организъм. Също така е източник на протеини и витамини C, B, калций, калий, фосфор, магнезий и др. Спада към едногодишните култури. Този боб принадлежи към семейство бобови. Цветовете са бели, а плодът е шушулка. Зърната могат да бъдат светло до тъмнозелени.

Грахът може да се раздели на три отглеждани групи. Зърнест грах, чиито семена са подходящи за замразяване и за пресна обработка в кухнята. Захарен грах, при който за консумация се използва цялата шушулка включително семената. Кръглосеменен грах, който има високо съдържание на нишесте. Подходящ е за топлинна обработка например в супи. Според ранността на отглеждане различаваме много ранни сортове, ранни, средноранни, среднопоздни и поздни сортове.

Как да отглеждате грах

• Изисква светло местоположение, но не директна горещина. Грахът спада към студолюбивите растения. Най-добре му е при температури 13 – 18 °C. Това не означава, че издържа на мраз. Обилно поливаме особено по време на цъфтеж и завързване на шушулки. Почвата не трябва никога напълно да изсъхва. Сушата не е добра за граха. Грахът спада към катерливите растения, затова е необходимо да им осигурим опора. Ако отглеждаме грах на редове - опъваме между тях въже. Грахът се задоволява с всякаква опора - ограда, пергола, дървена летва. Околността на засаждането редовно разрохкваме и отстраняваме плевелите.

• Сеитбата извършваме рано напролет, най-добре в края на март до началото на април. Зърнестия грах сеем от април до юни. Сеем на подготвена площ на редове отдалечени на 15 - 30 см, по зърна на 4 -6 см едно от друго. Семената сеем на дълбочина 5 - 7 см.

• Почвата трябва да бъде водопропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Не трябва бързо да изсъхва, но същевременно не трябва дълго да остава преовлажнена.

• Преди засаждането наторяваме почвата със зрял компост или изгнил оборски тор.

  Прилагаме при необходимост фосфорни и калиеви торове. Доза 20 kg N, 50 kg P, K 120kg на хектар. Ако почвата преди сеитбата е била надлежно наторена, не е необходимо по време на вегетацията да се приторява.

• Гъргълец на граха - неговите ларви пробиват дупки в семената. Във всяко зърно пребивава само една ларва. Ларвите увреждат зърната, намаляват добива, качеството и кълняемостта на граха. Възрастните бръмбари изяждат прашеца, венчелистчетата или тичинките на граха. Химическата защита е пръскане по време на цъфтеж, когато първите два цвята на стъблото отцъфтяват и започва да се образува първата шушулка. Превенция е подходящата превантивна по-ранна сеитба на граха.

  Листояд - уврежда листата. Листните петелки са равномерно изгризани от краищата. Ларвите на този бръмбар също увреждат растенията, живеят в грудкообразни образувания на корените и ги унищожават. Подходяща защита е пръскане с препарати Karate или Sumithion и арсенови препарати.

  Жични червеи - ларви на бръмбари ковачи. Растенията вехнат на редове или на огнища. Посятото семе изобщо не пониква. Корените са повредени, виждат се явни ходове. Ларвите са цилиндрични и твърди, лъскави, жълтокафяви и около три сантиметра големи. Химическата защита не е особено подходяща. Ако се появят жични червеи, редовно и по-дълбоко разкопаваме почвата и не я оставяме в покой дори след прибиране на реколтата. Също така помага торенето с азотен вар.

  Друг враг на граха са птиците, особено сойки, гълъби. В този случай прилагаме плашила, капани или мрежи.

• Прибирането протича приблизително от средата на юни до средата на юли според ранността на посятите сортове.

  Ранните сортове прибираме още от 12-та седмица след засаждане.

  Захарния грах прибираме веднага щом в шушулките има сладки големи грахови зърна. Подходящо е просто да пробвате една шушулка дали са достатъчно узрели.