Фасул катерещ Blauhilde

Phaseolus vulgaris - Blauhilde

Едногодишно растение, произхождащо от тропическите области на Америка. Има увивна стъбло, което може да достигне височина от 1,5 - 2 метра. Плодът е шушулка, която съдържа различно количество семена с бъбрековидна форма. В зависимост от сорта се различават по цвят и размер. Семената на боба са отровни. Съдържат вещество фазин. То изчезва при варене. Затова не консумираме неварени семена. Цветовете са в бял, розов, жълт или виолетов цвят и образуват редки гроздове. Цъфти от юни до август.

Боб съдържа източник на аминокиселини и аскорбинова киселина. Бобът се използва при лечение на по-леки форми на диабет, има диуретичен ефект и е подходящ и при инфекции на пикочните пътища.

Как да отглеждаме боб

• Това е топлолюбиво растение, поради това го засаждаме на слънчево място, което е защитено от вятър. По време на цъфтене бобовете се нуждаят от температура между 20–25 градуса по Целзий. Бобовете са взискателни към поливане, почвата не трябва да изсъхва, но същевременно не трябва да бъде и прекалено влажна! Всички видове боб се нуждаят от опора. Декоративните видове ще се откроят на перголи, огради или в контейнери с конструкции за изкачване. Консумативните сортове засаждаме към пръчки или създаваме място за подвързване от въже. Околността на растението разрохкваме и поддържаме почвата без плевели. Редовната беритба на шушулките стимулира образуването на нови плодове.

• Семената сеем през март. Семената засаждаме в пропусклив хранителен субстрат и поставяме на светло място. Бобът изисква топлина за покълване, поради което подходяща е оранжерия или парник. На целевото място боба сеем след 15 май, когато няма опасност от измръзване.

  Храстовидните сортове сеем по 3-4 семена в подготвени ямки около 5 см дълбоки. Отдалечени около 20 см едно от друго.

  Увивните сортове сеем около 5 семена в ямки 5 см дълбоки и в зависимост от типа опора до метър едно от друго.

• Подходящи са по-леки пясъчно-глинести почви с достатъчно почвени микроорганизми и хранителни вещества. Идеално pH около 6,5.

• Използваме NPK торове с нисък дял на азот. През пролетта се препоръчва да се добави на боба на мястото 3 kg азот на м2, 3–4 kg P2O5/м2 и 11 kg K2O/м2 еднократно. Ако бобът се отглежда в хранителна почва, торовете може да не прилагаме изобщо.

• Най-сериозното заболяване на боба е антракнозата. По младите шушулки се появяват кафеникави, увеличаващи се петна, мицелът прониква и навътре в шушулката и напада семената, образува по тях жълтокафяви до червеникавокафяви петна. Третирането провеждаме с химически препарати - фунгициди и унищожаване на следжътвените остатъци.

  Бобовете биват нападани и от други гъбни или бактериални инфекции, като сива плесен, кафява петнистост на листата, бактериална петнистост, бобова ръжда и други.

  Всеядната цветарка е муха, чиито ларви нападат покълващите семеделни листенца и растежния връх на растението още в почвата, предимно при по-хладно, влажно време. Подходяща защита е морицето на семената с инсектициди.

  Малък, тъмен бръмбар - бобовият зърнояд напада семената, в които презимува. Настъпва обезценяване на реколтата. Подходяща защита е да се поставят обелените семена във фризера (при температура –10 °C бръмбарите умират за 10-14 дни, при мраз –17 °C вече за 8 часа).

• Беритбата на зърно провеждаме, когато шушулките изсъхват и семената са твърди, добре узрели и напълно оцветени.

  За кухненско използване берем още неузрелите шушулки, които ако леко огънем, се пукат.