Карфиол позден Octavian

Brassica oleracea L. var. Botrytis L.

Това е едногодишна зеленчукова культура, произхождаща от Мала Азия. Отглежда се заради месестото съцветие (розетка). Розетката е покрита с големи дръжкати листа, които имат фино назъбен ръб. Има неразклонен месест стъбло. На цветното стъбло, което може да достигне до 1 m височина, се образуват цветове, които след опрашване формират плод.

Богат е на калий, фосфор и сяра. Съдържа 90% вода и сравнително много протеини. Има голямо количество витамин C - два пъти повече от лимоните, сравнително много пантотенова киселина, малко каротен, витамин B1, B2, B6, много витамин K и др. Карфиолът е любима зеленчукова култура, приготвя се чрез варене, задушаване, може да се запича, консервира или панира като шницели.

Как да отглеждаме карфиол

• Подходящи са слънчеви места. Карфиола поливаме към корените, никога не по листата. Почвата трябва да бъде постоянно влажна. Почвата обаче никога не трябва да бъде преовлажнена. Лехите редовно окопаваме и освобождаваме от плевели. Карфиолът е много чувствителен към стрес, затова внимаваме поливането и храненето да бъдат балансирани.

• Пролетните култури засяваме на леха през март с разстояние 50×40 cm.

  Летните култури засяваме през май или юни с разстояние 50×50 cm.

  Есенните култури засаждаме най-късно до средата на юли с разстояние 60×60 cm.

  Възможно е предварително отглеждане. Посева извършваме в средата на март в отопляема оранжерия или топла парна леха.

• Растенията се развиват добре в по-леки глинести почви с високо съдържание на хумус. Съдържанието на хумус в почвата трябва да бъде идеално над 3%. Необходима е почва с достатъчно лесно усвоими хранителни вещества, pH на почвата трябва да бъде между 6,5 и 7,5.

• За развитието на розетките е важно почвата да съдържа манган, магнезий, бор и молибден. Тези елементи добавяме в почвата чрез изкуствени торове. Не използваме торове със съдържание на хлор. Препоръчителните дози азотни торове са 120 – 140 kg чист N. От тях 60 – 90 kg внасяме при подготовката на почвата. С остатъка от дозата торим 3 седмици след засаждането и в началото на формирането на розетките. От торовете използваме амониев сулфат, урея, DAM, за прихранване след това амониев нитрат или урея. Калиевите торове прилагаме в сулфатна форма.

• Най-честият вредител на карфиола е зелевата бълха, зелевата пеперуда и зелевата нощна пеперуда. От болестите най-много вреди причинява главно килата по кръстоцветните.

  Срещу зелевата нощна пеперуда е подходящо да се използват синтетични инсектициди или препарати на база 'Bacillus thuringiensis' по време на излюпването на гъсениците от яйцата.

  Срещу килата по кръстоцветните е подходящо варуване на земята, използване на азотен вар, унищожаване на засегнатите растения и дезинфекция на почвата.

  От пеперудите растенията могат да се защитят като ги засадим например между домати.

• Карфиола прибираме на етапи. По-голямата част от ранните култури прибираме 3 – 4 пъти. Летните и есенните сортове прибираме еднократно.