Морков късен Tinga

Daucus carota - Tinga

Всички я познаваме, всички я обичаме и в кухнята тя е сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за морков. Произхожда от Южна Азия, областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двегодишно растение. Има пернести листа. Цветоносният стрък може да достигне до 1,5 м височина, съцветието формира сложен сенник и белезникави цветчета.

Морковът можем да разделим на два основни вида - обикновен див морков (което е оригиналната неселекционирана форма с бял корен) и обикновен култивиран морков (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Обикновеният култивиран морков има по-мощен корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, лилав и дори многоцветен (отвън може да е различен от вътрешността).

Според термина на сеитба различаваме морковите на - МЛАД МОРКОВ (по-фин ранен морков, по-къс и с по-кръгъл корен), БЕЙБИ МОРКОВ (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен на полудълга форма, със заострен край).

Но това не е краят. Обичания морков можем също да разделим според формата на корена, заради която го отглеждаме. Например типът Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и друга преработка. Flakee се отличава с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки корени с форма на репички. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическият млад морков, с който се срещаме в магазините. И накрая типът Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Има също високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа също множество микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава цялостната устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и съдовете. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бетакаротен. Съдържа се в него също малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада сред много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Лехите редовно разрохкваме и поливаме. Определено не заливаме, може да причиним гибел на цялата сеитба. Морковът спада към студенолюбивите растения, най-добре му е при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме с натрупване на почва към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно торената почва. Семената сеем на лехата, когато отминат слановете. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Сеем на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Поникващите растения е необходимо да прередим на около 5 см разстояние. Късните сортове моркови сеем по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разрохкването на почвата е препоръчително мястото за сеитба да се обогати с добре узрял компост. Преди сеитбата в почвата внасяме 70 г N, 30 г P и 150 г K. Във фазата 3-5 листа прилагаме 20 г N наторно. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял калий. Не използвайте оборска тор. Морковът реагира на този тип торене с напукване.

• Черната гниеща на морковите се проявява при покълващите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява особено на корените. На нападнатите корени възникват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата провеждаме с препарат Dithane DG Neotec.

  Сухата петниста болест по листата на морковите се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията чрез вятър и дъжд с конидии, които възникват по нападнатите листа. По най-старите листа възникват едно до два милиметра големи жълтокафяви петна с по-светъл кант. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата провеждаме с препарат Ortiva.

  Морковата муха се проявява по по-младите растения. Те пожълтяват и отмират. По повърхността на корена, главно в горната му трети, отвън се забелязват корункоподобни изядвания с мушиларви. Повредените растения загниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се провеждаше с препарат Dursban 10 G.

  Мекото гниене на морковите е причинено от неправилно съхранение на кореноплодните зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашеста миризлива маса. Преди съхранение морковите прегледваме и почистваме от останали почви.

  При засмукване от нематоди корените на морковите са изкривени и образуват прекомерно количество странични кореничета. Засяването на африкани може силно да намали появата на нематоди в почвата. Спазваме също севооборота.

  Брашнестата мана се проявява по всички надземни части (листа, дръжки, стебла, съцветия и семена) възникват белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнеста мана по сенникови провеждаме с препарат Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-ата седмица след засаждането. Късните сортове се нуждаят понякога до 11 седмици. Беритбата извършваме ръчно чрез изскубване или можем внимателно да си помогнем с вила така, че да не повредим корена на растенията.