Броколи Миранда

Brassica oleracea convar. botrytis var. cymosa - Miranda

Броколито е богато на фибри, бета каротен, витамини C и E, фолиева киселина, минерали, флавоноиди. Има също нисък процент захари и мазнини, което го прави храна не само много здравословна, но и диетична. Произхожда от Средиземноморието, от областта на Апенинския полуостров. Едно растение дава дори многократна реколта! Броколито предпазва човешкия организъм от свободни радикали, токсини и канцерогенни вещества.

За запазване на ценните вещества е по-добре броколито да се приготвя на пара, отколкото чрез варене. Може да се яде и сурово. Приготвя се чрез задушаване, варене, може да се пържи или след варене да се добави в салати и често е част от замразени зеленчукови смеси. Листата на броколито са ядливи и могат да се приготвят подобно на зеле!

Как да отглеждаме броколи

• Растенията понасят по-високи температури през лятото и по-ниски през есента. Броколито изисква дълбока, глинесто-пясъчна, хумусна почва със съдържание на калций и достатъчно органични вещества. Лятната жега причинява преждевременно развитие на цветните пъпки и растението бързо цъфти, затова е подходяща светла полусянка с по-хладно движение на въздуха. Понася мраз до -6 °C. В периода на формиране на розетките ограничаваме горното поливане, за да не обезценим консумативната част. Никога не оставяме почвата, където отглеждаме броколи, да изсъхне напълно. Почвата наоколо поддържаме без плевели и разкопана.

• Пролетните култури засяваме през януари или февруари. През април или май ги засаждаме на леха на разстояние 45×45 cm.

  Летните култури засяваме от март до май. На леха ги засаждаме през юни на разстояние 50×45 cm.

  Есенните култури засяваме през юни. Засаждането на леха се извършва през юли на разстояние 50×40 cm.

  Семената засяваме в стерилизиран субстрат. Покълването изисква дневни температури 15 до 18 °C, през нощта между 12-16 °C. Подходящи са при пролетно засяване оранжерии или парници. Броколито засаждаме на местоположението, когато има поне 5 листа и по-здрав стъбло. След засаждането покриваме броколито с нетъкан текстил, който осигурява равномерна температура и същевременно защитава посева срещу загуба на вода и нападение на вредители.

• Подходящи са по-тежки водопропускливи почви с достатъчно съотношение на почвена влага и оптимално pH 6–7,5. Броколито има също високи изисквания за калций, затова алкалните почви са неподходящи.

• Мястото на засаждане трябва да бъде добре наторено с органични торове. За подпомагане на растежа прилагаме многокомпонентни торове със съдържание на бор и молибден, защото броколито е чувствително към недостиг на тези микроелементи. Дозите азот не трябва да превишават 20g/m2. Би се получила кумулация на азот и оттам натрупване на опасни нитрати в растението, което тогава е неподходящо за консумация. През есента прилагаме на земята оборска тор, варосваме с доломитов варовик и добавяме в почвата доза 6,5 g/m2 P2O5 и 45g/m2 калиев сулфат. Избягваме торове със съдържание на хлор.

• В киселата почва броколито може да бъде нападнато от коренова килавост. „Ослепяването" на розетките на броколито може да се дължи на недостиг на молибден. Причината може да бъде също увреждане на вегетационния връх от зелната муха.

  Растенията се нападат от земни бълхи. Младите посеви поддържаме влажни (влагата не им свършва на земните бълхи) и покрити с текстил.

Броколито се напада също от зелния цветояд и зелния дълготел. Друг вредител е зелната въшка. Нападнатите листа са извити, пожълтяват или почервеняват. При нападение от зелна въшка препоръчваме незабавна ликвидация на следжътвените остатъци и незабавно третиране на посевите с инсектицидни препарати.

Подходяща е и защита срещу мана и други гъбични болести с фунгицидни препарати.

• Върховата розетка прибираме, щом стане твърда и пъпките още не са отворени. Със сбора не бавим, за да не ни разцъфне розетката. След прибиране на върховата розетка при повечето сортове се развиват странични розетки. Те са по-малки, но също толкова крехки и вкусни като главната розетка.