Домашният мак ухае и е по-вкусен

Накратко: Градинския мак сейте рано напролет, най-късно през април, на дълбочина 1,5–2 cm в песъчливо-глинеста почва с достатъчно хранителни вещества. До цъфтежа има нужда от достатъчно влага, от цъфтежа до зрелостта на кутийките – топло и сухо време. Зрелите кутийки, в които семената шумолят, отрязвайте с 10–15 cm от стъблото и ги сушете под навес.

Маковете през Средновековието

Градинският мак (лат. Papaver somniferum) е едногодишно растение, което е много разпространена земеделска култура. Макът познаваме най-вече от хранителната и фармацевтичната промишленост.

Днешният градински мак е потомък на дивата форма Papaver setigerum. Първоначално градинският мак произхожда от Азия. Отглежда се на ниви, в градини и на полета. Латинското му име papaver са знаели още римляните, гърците са го наричали мекон. Думата somniferum в латинското име произлиза от somnus, което означава сън, и ferre, което означава нося. 

Различаваме 2 вида мак:

• маслодайни макове – у нас са разпространени като затворени сортове с тъмносини семена.

• опиеви макове – имат богато развита система от млечни съдове, които произвеждат много сок, наречен латекс

Градинският мак се отличава от дивата форма на червения мак главно по цвета на цветовете. Отглежданият мак има бели цветове с виолетово петно , а дивият мак има наситено червени цветове. Дивият мак, разпространил се в леха с градински мак, може да расте като плевел, но изглежда красиво. 

История, свързана с опиума

Исторически източници съобщават, че малките семена на мака, но и кутийките, са намирани при археологически проучвания и в неолитни селища на колове, което доказва присъствието му преди 2000 години в Централна Европа. Шумерите са почитали около 3000 г. пр. Хр. мака като култово растение. Още в Месопотамия са използвали от него опиум. (Опиумът е суровина, използвана във фармацевтичната промишленост за производство на важни лекарствени продукти.)

Макът съдържа 26 различни алкалоида. Най-важните от тях са кодеин, морфин и папаверин. В Древен Египет маковете са били добре познати. В Древна Гърция макът е бил свързван с бога на съня, а пушенето на мак е било свързано с различни ритуали.

В митичното творчество на Омир – Одисея и Илиада – откриваме споменаване на мака като храна. Млечният сок на мака е бил познат и на развити цивилизации като арабите и китайците. В писмени източници от 1. век, например при Гален, се споменава сокът от кутийките на мака – опиумът.

През Средновековието градинският мак се е отглеждал по указания на Карл Велики като градинско растение. Славянските народи споменават растението мак в своите народни легенди, суеверия и песни. В статистическо описание на Унгария се казва, че „словакът много обича макови ястия и винаги си отделя парче земя за отглеждането му“.

В миналото хората са го добавяли към тестени ястия и сладкиши. В старите готварски книги се намира рецепта за маково супа. В началото на 19. век макът започва да се отглежда в големи мащаби като маслодайна култура. Исторически източници твърдят, че на територията на бившата Унгария, по-точно в частта ѝ в Словакия, се е отглеждало много мак, благодарение на което се е превърнал в значима маслодайна култура. 

Между двете световни войни Чехословакия е била на второ място по производство на мак сред европейските държави, веднага след Унгария. Поради това след Втората световна война селекцията на мака започва именно на нашата територия.

Чехите като маковата елита

В Чехия и Словакия градинският мак се отглежда отдавна. Чешката република е дори най-големият производител на мак за хранителни цели. 

Във фармацията се използват сортове на мак, които съдържатвисоко ниво на алкалоиди от морфинов тип, от които по-късно се произвеждат фармацевтични продукти. В хранително-вкусовата промишленост, в сладкарството и в пекарството пък се използват сортове с много ниско съдържание на алкалоиди.

В много страни макът може да се отглежда при спазване на строги условия, които урежда конкретното законодателство, за да се предотврати евентуална злоупотреба с маковите растения за незаконни цели. В Чехия е въведено задължение за уведомяване: който отглежда градински мак на площ над 100 m², трябва да го съобщи на митническата служба. 

Как да отглеждаме мак

Градинският мак, на латински Papaver somniferum, е едногодишно тревисто растение, което достига височина 1,5 m. Причисляваме го към семейство Макови (лат. Papaveraceae).

Маковото растение цъфти през юни – август. Плодовете на градинския мак са кутийки, т.нар. макови кутийки. Имат кълбовидна или конусовидна форма и са леко сплескани. Когато кутийките са зрели, могат да се отворят между лъчите на близалцето или да останат затворени. Макът осигурява на пчелите достатъчно прашец, но за тях не е медоносно растение.

Макът отглеждаме изключително от семена, които сеем идеално напролет. През есента затова е необходимо почвата за сеитба да се подготви. Семената на мака сеем навреме напролет, но едва когато горният слой на почвата е подсушен. Най-късно мак сеем през април. Семената поставяме на разстояние 30–40 cm едно от друго, на дълбочина 1,5–2 cm. За отглеждането на мак е подходяща песъчливо-глинеста почва с достатъчно хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинести почви и места с високо ниво на подпочвените води.

Най-добрият предшественик за отглеждането на мак са бобовите култури, евентуално окопните култури, които са наторявани с оборски тор.

През периода на растеж, от сеитбата до цъфтежа, макът има високи изисквания към влагата, но не се нуждае от много топлина. По-късно условията за успешно отглеждане на мак се обръщат: от цъфтежа до зрелостта на кутийките е най-подходящо топло и сухо време, с достатъчно слънце, защото светлината подпомага растежа на семената. През целия вегетационен период мака окопаваме и премахваме плевелите в близост до него.

Беритба на кутийките

Берем зрелите кутийки, в които при разклащане семената вътре шумолят. Кутийките отрязваме заедно с 10–15 cm стъбло. Сушим ги под навес и едва след пълното им изсъхване срязваме кутийката в горната част под короната и изтърсваме семената. Добре изсушените семена на градинския мак след изтърсването от кутийката не бива да променят цвета си.

Най-качествен е ръчно изтърсеният мак, защото семената не са повредени и затова не загорчават дори при по-продължително съхранение. Внимавайте за повреда на семената, семената съдържат до 45% масло. При сушенето на семената маслото се освобождава, впоследствие оксидира и така маковото семе се обезценява.

В някои случаи берем и макови листчета от цветовете, които стават част от чаените смески. Можем да ги берем само при сухо време и само цветове, които току-що са цъфнали. След това ги сушим на тънки слоеве, защото са податливи на запарване.

Изсушените листчета на градинския мак използваме за приготвяне на чай, който приготвяме, като 2 чаени лъжички сушена смес заливаме с 250 ml вряща вода. Оставяме да се запари и сместа прецеждаме.

Маково мляко и маково олио

Семената на градинския мак съдържат 20% белтъчини, 40% мазнини (най-вече глицериди на стеаринова, палмитинова и линолова киселина), 4,5 g фибри, витамини – главно витамин Е и минерални вещества като магнезий, калций и желязо.

Изследвания показват, че семената на градинския мак имат много значително съдържание на минерални вещества като калий и калций, както и фосфор, цинк, магнезий, мед, желязо, манган и алуминий. В 100 грама сухи макови семена се намират 9,76 mg желязо и до 1400 mg калций. Същевременно в маковите растения се съдържа морфин, който може да съставлява до 20% от опиума, затова при отглеждането и употребата на мак трябва да се спазват законовите изисквания.

Маковите семена се използват широко в хранително-вкусовата промишленост, в сладкарството и в пекарството. Маковото растение се цени и заради декоративния си вид през периода на цъфтеж. Маковото олио от семената се използва и като съставка в козметични продукти.

От семената на мака можем да приготвим – изстискаме маково олио, което намира приложение в гастрономията, козметиката, медицината или рисуването. Маковото олио съдържа полиненаситени мастни киселини, като например линолова киселина, олеинова киселина, палмитинова киселина и други.

В козметиката олиото от градински мак е съставка на ароматни мазила, балсами и овлажняващи кремове, а в медицината йодираното маково олио се използва като контрастно вещество.

Известно и все по-разпространено е приготвянето на маково мляко.

Рецепта: В бутилка се слага мак заедно с вода в съотношение 1:5. През нощта сместа се оставя да престои при стайна температура. Сутринта сместа се смесва добре в пасатор и се прецежда през плат. Така приготвеното маково мляко се овкусява по желание с мед, захар или от него се приготвя какао.

Може да ви заинтересува: Репейниче