Dobromysl - oregano za здравия ум

Накратко: Риганът (Origanum vulgare) е многогодишна билка до 1 м, която расте най-добре на слънчево и защитено място в суха, добре дренирана, алкална почва. Семената се сеят на разстояние 30 x 30 см, а растението цъфти от юли до октомври. Бере се две седмици след цъфтежа и се суши при най-много 35 °C.

Риган обикновен (Origanum vulgare), познат още като старото добро oregano, е известен от незапомнени времена като билка за добро настроение, която "пречиства духа и помага на човека да прости на всички". Риганът е покрит със сребристи меки власинки и се счита за крал на лечебните билки на Крит. На това място расте от най-древни времена на най-високите места на планината Lefka Óri.

Спокойствие в душата осигурява риганът

Още в древен Египет риган обикновен се използвал като билка за консервиране и дезинфекция. Египтяните му проявявали почит като го вплитали в лаврови венци, които приготвяли за религиозни ритуали. Неговото латинско име Origanum vulgare произлиза от гръцката дума oros, което означава планина. Думата Origanum може да се преведе като украса на планините и хълмовете. Старогръцката богиня Афродита определила ригана благодарение на неговия сладък и пикантен аромат като символ на радостта, затова младоженец и невеста били украсявани с него по време на сватбената церемония.

Риганът едновременно се засаждал на гробовете на починалите, за да почиват душите им в покой. Oregano използвали гърците за масаж на челото и косата след освежаваща баня. Позната е легендата за това, че Аристотел видял как костенурки изяли змия и веднага след това потърсили риган, затова започнал да го приема като противоотрова. Друга легенда разказва, че критски кози, които били ударени от стрела, потърсили именно риган и благодарение на това раните им се излекували по чуден начин. Каквито и да са легендите, ефектите на oregano не могат да бъдат отречени.

През Средновековието риганът се разпространил в Европа. Дамите от кралските дворове го поставяли в торбички, добавяли го в пълнежите на възглавници и станал част от техните ароматни и успокояващи бани. Риган добавяли и в полирите за под и мебели. Селяните в селото го поставяли върху кофи с мляко по време на буря, защото вярвали, че благодарение на него млякото няма да се свие.

През 15-ти век се използвал срещу диария, повръщане, жълтеница и кожни заболявания именно риган от Парацелз. Сред хората се предавало поверие относно ефектите на еликсир, произведен от риган - благодарение на него момците искали да примамят млади моми под дъха. Народните имена за риган са много, това са добра мисъл, жабуника, лобода, дива маджорана, червен чай или овчарски мащерка. Много точно е българското име риган, защото пиенето на чай от неговите екстракти създава добро настроение.

Родината на ригана е Средиземноморието, но се отглежда в цяла Европа. Расте свободно на каменисти пътища, на ливади, при лозя и на скалисти хълмове. Риганът е разпространен от низините до планинския пояс.

Как да отглеждаме риган

Риганът (лат. Origanum vulgare) е многогодишно билково растение, което има изправено космато червеникаво стъбло, достигащо височина до 1 метър. Листата му са дребни, срещуположни, яйцевидна форма с къси дръжки. Долните листа на растението са по-големи от горните. Коренът е дървесен и разклонен. Риганът принадлежи към семейство устоцветни (лат. Lamiaceae).

За отглеждане на риган са подходящи слънчеви и защитени места. Семената му сеем в по-суха, добре дренирана почва, която има алкален характер и е богата на хранителни вещества. Можем да го предотгледаме в разсадник, където семената сеем през март - май. Предотгледаните млади растения пресаждаме на лехата през май - юли, когато вече са достатъчно силни. В билковата градина директно на леха засяваме семената през април - август.

Покълване на семената

Семената покълват бавно, засяваме ги на разстояние 30 x 30 см. Риганът цъфти през юли - октомври с виолетови или розови цветове, които се намират на върха на стъблото. Цветовете на ригана по време на цъфтежа ароматизират всичко наоколо. Точно заради типичния аромат се бърка със свободно растящата градинска мащерка.

Две седмици след отцъфтяването растението на ригана съдържа най-много лечебни вещества, затова е препоръчително да се събира точно в това време. Младите листа за незабавна употреба събираме по всяко време по време на растежа. През първата година на отглеждане добивът е сравнително малък. През втората година вече събираме реколта 2 пъти годишно, ако времето е по-влажно, то и 3 пъти годишно. Първата беритба ориентираме към цветовете, следващите две беритби към стъблата и листата. За съхранение събираме цъфтящите стъбла и цветове. Стъблата срязваме около 5 см над земята на мястото, където започват да израстват листата.

Риганът служи като универсално лекарство, тонизиращо средство и афродизиак.

Събраната смес изсушаваме на тънки пластове или на снопчета при максимална температура 35°C. Сместа не обръщаме, изсушаваме най-добре на сянка в добре проветрено помещение. Правилно изсушените листа имат сив цвят. През есента е необходимо растението на ригана да се подреже и да се покрие с клонки или нетъкан текстил. В случай че отглеждаме риган като саксийно растение, презимуваме го в хладно помещение.

Риганът е известен като подправка oregano и като чайна смес

Риганът използваме за приготвяне на компреси, като вода за гаргара при заболявания на устната кухина, при възпаления на венците и кървене от тях. Може да се използва и при лечение на подути лимфни възли и за лечение на заболявания на дихателните пътища. Помага при лечение на продължителна суха кашлица и при заболявания, свързани с възпаление на плеврата.

Това билче разпуска спазми, прилага се при настинка (и сенна хрема), при главоболие. Действа успокояващо (като седатив) при раздразнение и различни състояния на слабост и нервно изтощение. Зъбобол се облекчава чрез дъвчене на листа от риган. Консумацията действа благоприятно на обмяната на веществата.

С пиене на чай предотвратяваме морска болест. Риганът има и диуретичен характер. Баня от риган помага при ревматични болки, лечебно действа на изкълчвания. Използва се за лечение на различни видове екземи и се препоръчва при грипни епидемии като превенция. В народната медицина се е използвал като първа помощ при нещастна любов.

Дългосрочната му употреба предизвиква добро настроение (според народното му име) и подобрява настроението, т.е. действа като антидепресант. Риганът се добавя и в инхалационни и саунови смеси. Употребата му не се препоръчва при бременност и епилепсия.

Риганът съдържа следните вещества: тимол, карвакрол, туйон, танини, горчивини, флавоноиди, танин, летливо масло, смола, каротен, витамин С и други.

Във ветеринарната медицина понякога се използва като естествено средство за увеличаване на производството на мляко при крави. Отварата от риган се използва и като дезинфекциращо средство за изплакване на устната кухина.

Като подправка се използват листата заедно с цветовете, които са много ароматни, остри с леко горчив вкус. Риганът добавяме за подправяне на птиче месо, към свинско и агнешко месо, при приготвяне на риба, в супи и в някои сосове. Много често се добавя в ястия, приготвени от домати, чушки и патладжан. Риганът е типична подправка за средиземноморската кухня. Той е една от съставките на подправни смеси заедно с розмарин, мащерка и майоран. Прясното oregano не трябва да липсва в кухнята на любителите на средиземноморската кухня, особено на пастите.

Какво можем да приготвим от риган

• Чай от риган приготвяме така, че 1-2 чаени лъжички (50 г) смес заливаме с 250 мл вряща вода, оставяме да се изтегли 8-10 минути, прецеждаме и сервираме. Пием го винаги прясно приготвен, най-добре 3 пъти дневно преди основно хранене.

• Инфузия от риган приготвяме така, че 100 г сушена смес заливаме с 3 л вряща вода. След изтегляне добавяме в банята.

• Етерично масло, приготвено от риган, е добро средство срещу молци и мравки.