Исоп - модерна и декоративна билка

Исоп лекарствен (лат. Hyssopus officinalis) е преди всичко билка и едва след това подправка. В миналото е използван за лечение на прокажени, както и при кашлица и болести на дихателните пътища. Има пикантен вкус и аромат. В арабските страни от растението исоп се приготвя напитка шербет.

Родината му е източното Средиземноморие и Централна Азия, където расте свободно в природата на запустели места, варовити скали, степи и канавки. Исопът лекарствен е предназначен за отглеждане в билкова градина, по време на цъфтеж е много декоративен например в алпинеум или трайна леха, дори можем да създадем от него жив плет. За отглеждане на жив плет го засаждаме на разстояние 20 см, редовно го подстригваме и оформяме, за да се разклони. Можем да го отглеждаме и в саксия.

Няколко интересни факта за исопа

Исопът е познат от миналото като черковна билка. Използвал се е за очистване на черкви и за очистване на болните от проказа. Споменат е в Библията в псалм 51: "Очисти ме с исоп и ще бъда чист." Споменава го и Новият завет, където на Исус преди смъртта му поднесли на устните гъба, напоена в кисело вино и оцет, набодена именно на стъблото на исоп. Въпреки това има съмнения дали споменаванията в Библията се отнасят за днес известния исоп, или по-скоро за вид градински чай или риган. По-късно учените установили, че по листата на исопа са намерени следи от мухъл, произвеждаща пеницилин, която действала като защита за прокажените.

През 1-ви век от исоп се произвеждало вино hyssopites, което в своето творчество описал римският учен Плиний. В древността гърците го използвали за очистване на свещени места. В своето творчество го споменава и гръцкият лекар Хипократ, който препоръчвал употребата му при кашлица и възпаление на бронхите. В Европа исопа донесли бенедиктинските монаси и с него подправяли ликьори. Споменава го и Матиоли в своя хербарий: "Това е градинска билка, има редица разклонения и клончета с дължина един и половина педя, израстващи отдолу нагоре с красив, зелен удължен и твърд лист, приятен аромат, пипер и леко горчив вкус."

В домакинствата хората го окачвали в малки снопчета в къщата, за да бъде жилището им защитено от крадци и зли духове. Като свещена билка исопът е използван и за осветяване на Уестминстърското абатство.

Латинското име исоп произхожда от гръцката дума hyssopos, което в превод означава свята растение. Използваме народните му имена изоп, изопек, ижоп, хисос, ибърски корен, визоп, билка последна помощ, манастирски исоп или хизоп. В Чехия е известен с името исоп лекарствен.

Създаваме билкова градина..

Исоп лекарствен (лат. Hyssopus officinalis) е вечнозелен многогодишен полухраст, който достига височина 45 - 120 см. Причисляваме го към семейство устоцветни (лат. Laminaceae). Цялото растение има приятен аромат.

Исопът предпочита слънчево местоположение, защитено от вятър и лека, добре дренирана варовита почва. Не обича преовлажнена почва, така че добрият дренаж е изключително важен.

Отглеждаме го от семена, които засяваме в разсадник идеално през март - април. Младите растения на исоп с три истински листа засаждаме на лехата на разстояние 45см едно от друго през май - юни. Директно на лехата можем да посеем семената на исоп през април - юли. Препоръчително е отглеждането му в близост до зеле, тъй като отблъсква вредителите му като зелевото пеперудено. Благоприятно влияе и на лозата, благодарение на исопа тя ражда по-изобилно.

Исопът има зелено четириъгълно стъбло, което се разклонява нагоре. По него са разпръснати наситено сини цветове, образуващи класове. Цветовете на исопа можем да видим от юни до септември. Образува кафявочервени триъгълни плодове - орехчета.

Събираме стъблата и цветовете (цъфтящите върхове) на исопа непосредствено преди цъфтежа, отрязаните части трябва да са около 30см. Тъмнозелените листа събираме според нуждата. Подрязваме го за първи път през пролетта и след това след цъфтежа. При втората реколта най-ценни са новите издънки. Събраната смес може да се суши, винаги при максимална температура 35°C. Сместа съхне много бавно. Съхраняваме я в добре затворени съдове и на тъмно място.

Исопът лекува белите дробове и помага при кашлица

Лечебният исоп действа антисептично и затова го използваме при възпалителни заболявания на гърлото, при катар на бронхите, хронични заболявания на бронхите, пневмония и облекчава кашлицата. Помага при лошо храносмилане, подпомага апетита и стабилизира кръвното налягане. Трябва обаче да сме внимателни при спазване на каквато и да е диета, тъй като при пиене на исоп изяждаме двойно повече, отколкото бихме изяли при нормални обстоятелства!

Исопът действа подобно на градинска салвия при нощно и болезнено изпотяване. Добавяме го и в компреси за пролежни рани и различни видове рани. Можем да третираме с него места на ухапване от насекоми. Действа укрепващо на здравето на възрастните хора и действа и като лек лаксатив. Не е предназначен обаче за бременни и кърмачки.

Исопът съдържа етерично масло (което се състои от пинен, камфен, пинокамфен), танини, флавонови гликозиди, хесперидин, диоспин, хисопин и други вещества. Свежите листа съдържат в 100 грама до 170 грама витамин C!

• Приготвяме от него чай, който приготвяме от 1-2 кафени лъжички пресни или сушени листа, които заливаме с 250мл вряла вода. Оставяме да се наложи 10 минути и след това прецеждаме чая. Пием прясно до 3 пъти дневно.

За отпускане на слузта и подпомагане на изкашлянето можем от исоп да приготвим исопов сироп. Цветовете на исопа в количество 30g хвърляме в 250ml вряла вода иварим половин минута. Така приготвената смес оставяме да се накисне 4 часа, след това я прецеждаме и добавяме 500g мед. Сместа варим на тих огън, докато не придобие консистенция на сироп. Исоповия сироп съхраняваме в хладилник в добре затворен и тъмен съд.

Листата и цветовете на исопа могат да бъдат част от ароматни смеси, както и от живи и сушени букети.

С исоп в кухнята

• Исопът има подправена аромат и горчив вкус. Исопа използваме при приготвяне на супи, сосове, бобови растения, мазни свински ястия, дивеч, агнешко, както и риба. Съставлява част от различни подправкови смеси. Той е характерна подправка на френската кухня, където се подправят особено сосове и зеленчукови салати. Той е ароматичен, затова го използваме в малки дози, в максимално количество 1 кафена лъжичка на човек.

• Исопът е благородна медоносна билка и много ароматична подправка. Става въпрос за многогодишно растение подходящо за отглеждане в градини и в саксии. Отглеждаме го от семена в разсадник или от директна сеитба на лехи. Цъфти с красиви синьовиолетови цветове, затова е много подобен на градински чубрица.

• Неговите лечебни свойства използваме за лечение на заболявания на дихателните пътища, при кашлица, астма и при катари на дихателните пътища и възпаления на пикочната система. В Япония учените установили, че би трябвало да действа положително и при ракови заболявания. В кухнята исопа използваме за подправяне на пресни домати и краставици, можем с него да подправим извара или да приготвим билково масло. Той е съставка на билкови ликьори.