Клонки розмарин на кухненската маса

Розмарин лекарски (лат. Rosmarinus officinalis) е полухраст, неприятлив за отглеждане, който познаваме от незапомнени времена. Подобрява психическото, но и физическото състояние, успокоява нервната система, подпомага храносмилането, действа против подуване на корема, но го използваме и при обща изтощеност и при зимни грипни заболявания. По време на цъфтеж привлича с аромата си пчели и пеперуди и е много атрактивна част от градината. Използваме го и в кухнята, например като част от провансалските подправки.

Хората познавали розмарина още от древността; имал е своето място в старо-египетските и старо-гръцките ритуали. В Гърция бил посветен на богинята Венера като символ на любовта и верността. Римляните го наричали морска роса. Още в древността го смятали за символ на любовта, брака, но и на смъртта и вечността. В духа на традицията добавяли розмарин в сватбения венец на булката заедно с цветни панделки, за да символизира по време на церемонията доживотната вярност на партньорите.

През Средновековието хората добавяли клонче розмарин в тамяна. Първото писмено споменаване на розмарина намираме в заповедта на император Карл Велики, който нареждал неговото отглеждане в кралските си имения. Познаваме го и от Лайпцигския лечебник от 15 век, който посочва: "Rosmarinus, наричан също морска роза, е затоплящ и изсушаващ. Расте край морето и в планините. С топлината си има силата да отваря потните пори. Против припадък и слабост на сърцето употребявай цветовете, смесени с вино." Често розмаринът бил изобразяван в народни песни и стихотворения. В стаята на болните хората горели розмарин заради пречистване на въздуха. Същевременно в съдебните зали хвърляли клонки розмарин на пода, за да бъде съдът защитен от "затворническата треска". Испанците почитат розмарина, защото според тях той е бил укритието на Дева Мария при бягството ѝ в Египет. Според легендата разпрострели над него своята наметка и цветята на розмарина от този момент променили цвета си от бял на син. По време на чумната епидемия пътниците при преминаването през различни земи слагали в платнен торбичка именно розмарин, за да предотвратят чумата. В Средиземноморието сушели пране на клонки розмарин, за да набере неговия аромат и така да отблъсква молците.

В миналото розмаринът бил обичайно растение на българското село и имал в домакинството почетно място. Розмаринът обаче е модерна билка и го намираме и в съвременните домакинства като пресна подправка с много специфичен аромат.

Родината на розмарина е Южна Европа, където в момента го намираме като свободно растящ храст. В по-топлите области от него все още отглеждат живи плетове, особено в Италия, Испания и Южна Франция. В нашите условия го отглеждаме в саксии на закрито или на балкона, може да бъде и част от цветна леха или билкова градина.

Розмаринът често се нарича розмарина. В българския език използваме пълното му наименование розмарин лекарствен. Латинското име на розмарина произлиза от думите ros, което означава роса и marinus, което превеждаме като морски. Розмаринът е морска роса, тъй като в родината си расте по морското крайбрежие.

Отглеждане на розмарин

Розмаринът лекарствен (лат. Rosmarinus officinalis) е вечнозелен гъсто разклонен многогодишен храст, достигащ височина от 1-2 метра. Много е неприхотлив за отглеждане. Стеблото му от втората година става дървенясто, следователно е многогодишно растение. Стеблото след изсъхване и запалване приятно ухае. Розмаринът има тъмнозелени пухкави листа, които от долната страна са бели до сиви. Цялото растение е много ароматно с характерен аромат.

Розмарина отглеждаме от семена, които засаждаме в разсадник най-добре през март-април. Покълват в рамките на 1-2 седмици. Розмаринът обича пропусклива глинесто-пясъчна почва с достатъчно съдържание на калций. Обича слънчеви места - директно слънце или полусянка, но местоположението трябва да бъде защитено от вятър. Особено добре се развива при стените на къщите, тъй като те натрупват топлина и после я излъчват в околното пространство. В интериора не понася течение. Младите растения поставяме на лехата през май-юни на разстояние 50 см едно от друго. В градината е препоръчително да се поставя розмаринът заедно със слез.

Внимавайте с поливането! Не обича много овлажнена почва. Розмаринът цъфти със синьо-виолетови цветове през юли. Образува плодове. Растението не понася студ, затова го поставяме за презимуване в помещение на светло място и поддържаме постоянна температура от 5-10°C. През този период има вегетативна почивка и много слабо го поливаме.

Съвет: След цъфтеж подрязвайте розмарина (само недървесните части на растението), за да запази свежа и правилна форма.

От растението събираме зелените недървесни издънки, които използваме или пресни, или ги изсушаваме при максимална температура 35°C. Прибраният розмарин съхне много бавно. Изсушените части можем да смелем и ги съхраняваме в добре затворени тъмни съдове, които ги предпазват от светлина и влага.

Розмаринът има широко приложение особено в кухнята. Има леко горчив вкус, напомнящ камфор. Смес от розмарин добавяме в готовите ястия преди завършването им, за да не изпари етеричното му масло. Можем да го добавяме в супи, зеленчуци, салати, сосове и към месо. Използваме го за приготвяне на агнешко, овче, заешко, еленско и сърнешко месо, на което придава характерен вкус, когато го поръсим по време на варенето. При скара можем да добавим клонче розмарин в огъня, месото ще поеме розмариновия аромат.

Розмаринът отблъсква кърлежи, комари и жилещи насекоми!!

Той е част от много билкови масла. Вкусът и ароматът на розмарина се увеличават многократно, когато го смесим с лук, чесън или с лавандула. Розмаринът е характерна подправка на италианската и френската кухня.

Произвежда се също розмариново вино, което се приготвя така, че на първо място неговите листенца се нарязват на ситно. В една четвърт от съда слагаме розмарин, а останалата част допълваме с червено вино. Така приготвеното вино оставяме да престои 3 седмици, само от време на време разклащаме съда, по-късно прецеждаме.

Много характерни ефекти

Розмаринът, като едно от малкото растения, повишава кръвното налягане. Действа успокояващо на нервната система, подобрява кръвообращението (премахва усещането за студ в крайниците), помага при отделянето на жлъчка, при ревматизъм, астма и кашлица, безсъние и мигрена. Препоръчва се редовната му употреба при лечение на възпаление на жлъчния мехур, при болезнена менструация, при обща слабост и при оток.

Намира приложение и като дезинфекционна вода за уста и действа при хрема за отпушване на запушения нос. Силна отвара можем да използваме за компреси при различни екземи, за почистване на кожата и за рани. Освежава и съживява крайниците след прекаран инсулт, когато добавим няколко листенца розмарин във ваната. Чаят, приготвен от розмарин, има диуретични ефекти и причинява изпотяване. Дневно можем да употребим максимум 4-8 пресни листенца, обикновено сутрин на гладно или под формата на розмариново вино.

Растението розмарин съдържа терпени, борнеол, цинеол, танини, горчиви вещества, смола и сапонини.

Сушеният розмарин слагаме и между дрехите в гардеробите, като по този начин предотвратяваме влага, плесени и нападение на облеклото от молци. Неговият екстракт помага за отстраняване на миризмата от цигарен дим от помещението и едновременно отблъсква мухите. Маслото, получено от розмарин, има ефект на репелент. Неговото етерично масло се използва при производството на сапуни, помади, парфюми и ликьори.

Розмаринът лекарствен е много ароматен вечнозелен полухраст, който е подходящо растение за отглеждане на закрито, но ще ароматизира и вашия балкон и градина. Отглеждаме го от семена на слънчево място в почва, богата на калций. На лехата засаждаме предварително отгледани растения розмарин едва през май - юни. Листата на растението съдържат етерични масла, танини, горчиви вещества, флавоноиди, тритерпенови киселини и алкалоиди. Събираме върховете на розмарина, които по-късно изсушаваме. Използваме го като подправка и лечебно средство. Със смес от розмарин се подправя месо, главно дивеч и овче.

Той е част от различни подправкови смеси. Розмаринът се използва като лечебно средство при ревматични заболявания, храносмилателни проблеми, жлъчни и стомашни разстройства и за стимулиране на кръвообращението. В естествената медицина го използват особено при т.нар. женски болести. Клончета от пресен розмарин използваме и до днес за освежаване на въздуха в помещенията.