Мъченица или маракуя

Накратко: Мъченицата (пасифлора) е катерливо растение, което достига до 15 м; заради плодовете маракуя се отглежда ядливата пасифлора (Passiflora edulis). Семената се засяват на дълбочина около 0,5 см и покълват на светло при 22 – 26 °C след 4 – 6 седмици. За завързване на плодове са нужни поне 2 растения и добро опрашване.

Пасифлора (лат. Passiflora) принадлежи към семейство Пасифлорови (лат. Passifloraceae). Пасифлорите са многогодишни, катерливи растения или храсти, произхождащи предимно от Южна Америка. Изобилно са застъпени и в Северна Америка, Азия и Австралия. В Европа първо е била донесена от мисионери синята пасифлора (лат. Passiflora caerulea), която с времето се разпространила и днес се отглежда като стайно растение. В по-топлите области на Европа (Италия, Франция и Испания) расте и в дивата природа.

Най-разпространеният вид, отглеждан заради плодовете си, известни под името маракуя, е ядливата пасифлора (лат. Passiflora edulis). Този вид пасифлора се отглежда предимно в Карибите и в Южна Африка. Отглежда се жълта и тъмна разновидност. Жълтата разновидност носи латинското название Passiflora edulis var. flavicarpa, а тъмната се нарича Passiflora edulis var. edulis. Съществуват над 500 вида пасифлори и освен това чрез селекция непрекъснато се създават нови култивари с най-различни цветове на цветовете. Култиварите обаче имат по-скоро декоративна функция. Пасифлорите са катерливи растения (лиани), които могат да достигнат дължина до 15 м. Листата са тъмнозелени, тройнолопаткови. Цветът на цветовете зависи от конкретния вид пасифлора, могат да бъдат бели, зелени, розови, виолетови и червени. Плодовете също се различават според видовете. Могат да бъдат кръгли или продълговати, с различни цветове.

Видове пасифлори

Най-често отглежданите видове пасифлори са например синята пасифлора (лат. passiflora caerulea), ядливата пасифлора (лат. passiflora edulis), банановата пасифлора (лат. passiflora mollissima) и сладката (езиковидна) пасифлора (лат. passiflora ligularis). Или също плетовидната пасифлора и гигантската пасифлора.

• Синя пасифлора се отглежда главно за декоративни цели. На пръв поглед привлича голямото количество едри синьо-бели цветове, които приятно ухаят. Цветовете могат да имат диаметър 8 - 10 см. Листата на синята пасифлора са тъмнозелени, петделни и дълбоко изрязани. В Европа първи беше внесен именно този вид. Мисионерите в цветя̀ ѝ виждаха орудията на мъчението на Исус Христос. Трите черни стълбчета с близки им напомняха за гвоздеите, петте тичинки означаваха петте рани Христови, а венецът от цветни влакна напомняше терновия венец. Заострените листа представляваха копието, мустаците - бичовете, а десетте листчета на околоцветника означаваха десетте апостоли. Латинското и българското име на това растение е тясно свързано с мъчението на Исус Христос. Латинското име Passiflora е съставено от думите "passio", означаваща страдание, и "flos", означаваща цвете. При българското название пасифлора връзката е очевидна на пръв поглед.

• Ядлива пасифлора е известна и под името на плода си - маракуя. Този вид пасифлора е топлолюбив и се отглежда предимно заради плодовете си, които са кръгли до овални череши, в зряло състояние жълти или тъмновиолетови. Вътре в плода има сочна мякот и много семки. Жълтите плодове на маракуята (златна маракуя) могат да достигнат размера на грейпфрут. Повърхността на този плод е гладка, блестяща с фина кора. Растенията с тъмновиолетови плодове се отглеждат например в Кения, плодовете са по-малки, със суха и набръчкана кора. Кората на този сорт е леко отровна, тъй като съдържа цианогенен гликозид. При топлинна обработка обаче молекулите на цианид се разрушават, освен това в сурово състояние кората е трудно ядлива

• Бананова пасифлора е лиановидно растение с едри розови, тръбести цветове, които могат да имат диаметър до 8 см. Плодовете са продълговати, израстват с дължина около 12 см, са ядливи и имат жълт цвят. Приличат на малки банани, за което говори и самото видово име. Този вид пасифлора краткотрайно издържа температури до - 2 °C. Растенията обичат топлината. Плодоносят 2 пъти годишно. Растежът е много бърз, затова е необходимо да се осигури на растението опора, по която може да се катери.

• Сладка пасифлора (езиковидна) се отглежда заради вкусните си, сочни плодове. Плодовете са оранжеви с твърда, кожеста кора. Вътрешната част на плода е изпълнена с жълтооранжева желатинеста маса - арил, който е много ароматен и вкусен. Плодовете узряват 2 пъти годишно. Цветовете на тази пасифлора са кремави, листата са с цял ръб, езиковидна форма.

• Други често отглеждани пасифлори са гигантска пасифлора (лат. Passiflora alata), лечебна пасифлора (лат. Passiflora incarnata), която се отглежда като лечебно растение. За лечебни цели се използват листата, които в свежо състояние се прилагат за лечение на кожни заболявания. Най-ефективна е срещу кожна плесен. Отглежда се също лимонова пасифлора (лат. Passiflora citrina) и лозолистна пасифлора (лат. Passiflora vitifolia).

От семенцето до плода на маракуя...

Препоръчително е семената на пасифлората да се накиснат в топла вода преди засяване (за няколко часа). Семената леко ще набъбнат. Засяват се в подготвен субстрат на дълбочина около 0,5 см. Не забравяйте да поставите добър дренаж в саксията за сеитба, за да може излишната вода да оттича добре. Семената най-добре покълват при температура в диапазона 22 - 26 °C. При тази температура и на светло място пасифлората започва да покълва приблизително след 4 - 6 седмици, някои видове дори по-късно. Поддържайте субстрата за сеитба постоянно леко влажен. Идеални условия за покълване и растеж на младите растения осигурява мини оранжерия или мини парник. Израснали пасифлори обичат светлината, при нейния недостиг растенията не цъфтят и не образуват плодове. Идеалната температура за отглеждане е обикновената стайна температура, зимният температурен минимум е около 10 °C. По време на вегетация пасифлората обича достатъчен приток на вода, почвата трябва да бъде постоянно влажна. През зимата поливането се ограничава, полива се умерено според температурата на зимуване приблизително 1 път на 14 дни. През пролетта и лятото растението обича редовно пръскане, което се извършва по време, когато не го грее слънцето. Пасифлората може да лети на градината, най-добре с вкопана саксия. Понася пряко слънце, на сянка нямаше да цъфти. През есента преместете растението на зимно място с по-ниска температура и достатъчно светлина. Изкопайте растението заедно със саксията от земята, отстранете корените, които са пораснали извън саксията по време на летуването. Съкратете надземната част на растението. Растенията имат нужда да си починат през зимния период, затова не ги торете. През пролетта подрежете растението отново приблизително с една трета от дължината на отделните клонки. След около месец е препоръчително да пресадите растението в по-голяма саксия. Не използвайте прекалено голяма саксия, защото пасифлорите цъфтят по-добре в саксия само малко по-голяма от предишната (глинени саксии). Подходящ субстрат за отглеждане е смес, получена чрез смесване на дернова, листова пръст, торф и пясък в равни пропорции. За да цъфти пасифлората по-добре, препоръчително е през сезона да я подхранвате понякога, но не прекалявайте, защото при прекомерно торене растенията буйно растат, но не цъфтят. Подходящо е да се торят със специален тор за цъфтящи стайни растения. Ако пасифлората ви разцъфти, това е половината успех. Втората половина е отглеждането на плодове. Основата е доброто опрашване на цветовете. Необходимо е да отглеждате поне 2 растения. На външно място цветовете често се опрашват от насекоми. Във вътрешна среда обаче трябва за момент да станете пчела и сами да осигурите опрашването. С помощта на малка четка или памучна пръчица пренасяйте полена от цвета на едно растение към цветовете на другото растение. След това остава само да изчакате дали опрашването е протекло успешно и ще започнат да растат плодове - маракуя.

Използване на пасифлората и нейните лечебни ефекти

Плодовете на ядливата пасифлора, наречена маракуя, съдържат около 17% въглехидрати, провитамин А, витамини от група В и С, калций, фосфор, желязо и фибри. Флавоноидите, съдържащи се в надземната част на пасифлората, помагат при проблеми със съня. Пасифлората има успокояващ и седативен efekt върху централната нервна система. Намалява чувството на безпокойство и психическо напрежение. Препаратите, съдържащи пасифлора, подобряват и задълбочават съня, възстановяват душевното равновесие и комфорт. Пасифлората може да се използва и за отпускане на гладката мускулатура и за облекчаване на менструални крампи. Пасифлората не предизвиква зависимост. Не са доказани нежелани ефекти, но въпреки това не се препоръчва употребата й по време на бременност и кърмене. Узрелите плодове се консумират пресни, но ще ги оцените и в кухнята при ароматизиране на напитки или десерти. Екзотичният вкус на маракуята се открояват във фруктови салати, десерти, коктейли, сокове или конфитюри. Пасифлората се използва като добавка и при производството на сапуни, кисели млека, напитки...