Страстоцвет - необикновени екзотични красавици

Род пасифлора (Passiflora) включва над 500 вида. Въпреки че се касае за тропични или субтропични лиани, много от тях се развиват добре дори в стайни условия.

Пасифлорите са декоративни главно със своите сложни цветове, които можем да намерим във всички възможни цветове - жълти, розови, червени, виолетови и сини. Някои се отглеждат също заради вкусните плодове, известни като маракуя или гранадила.

Често отглеждани видове пасифлори

Синя пасифлора (Passiflora caerulea) е най-често отглежданата пасифлора у нас. През лятото цъфти много обилно със сино-бели цветове.

Листата са дълбоко нарязани, цветовете впечатляват с необичайна структура и аромат. Расте много бързо. Използва се и като лечебно растение.

Синята пасифлора може да се използва за опрашване и на други видове пасифлори. Тя е неприхотлива, подходяща и за начинаещи.

Пасифлора Constance Elliot (Passiflora Constance Elliot) цъфти с прекрасни бели цветове. Касае се за култивар на синята пасифлора.

Гроздовидна пасифлора (Passiflora racemosa) има тесни наситено червени цветове, които растат в цели кичури.

Гроздовете цветове могат да достигнат до 30 см. Плодовете не са подходящи за консумация.

Бананова пасифлора (Passiflora mollisima) цъфти с нежно розови цветове. Често се отглежда и заради много вкусните плодове, които напомнят по цвят и форма малки банани.

Гигантска пасифлора (Passiflora alata) цъфти с прекрасни големи червени цветове. Плодовете достигат тегло до 0,5 кг. Тази пасифлора е по-взискателна към топлината, подходящо й е отглеждането в оранжерия.

При презимуването температурата не трябва да пада под 12-15 градуса, но зависи и от възрастта на растението. За разлика от повечето други пасифлори няма разделени листа, а цели.

Ядлива пасифлора (Passiflora edulis) се отглежда не само заради интересните цветове, но и благодарение на вкусните си плодове, наречени "маракуя", които могат да се ядат както пресни, така и преработени в различни конфитюри или сокове.

Този вид има два типа листа - тройно нарязани и цели, като и двата типа често се срещат едновременно на едно растение. Узрелите плодове имат тъмно виолетов цвят.

Отглеждане на пасифлори

Пасифлорите се размножават или със семена, или с резници.

При отглеждане на пасифлора от семе подготвяме саксийки със субстрат за посев и размножаване или за стайни растения. Самите семена поставете най-добре в платнен плик или парче марля и ги оставете 1-2 дни да набъбнат в хладка вода. Така ще ускорите покълването. Възможно е също семената внимателно да се надрежат или изпилят с пила, за да достигне водата по-бързо през твърдата обвивка. Такава процедура обаче може да унищожи семето, затова действайте много внимателно.

Набъбналите семена засяваме непосредствено под повърхността на субстрата. Поддържаме го влажен през целия период на покълване. Пасифлорите покълват доста дълго, в зависимост от отделните видове и обработката на семената 1-6 месеца. Затова не изпадайте в паника, ако Вашата пасифлора не покълне веднага.

При размножаване чрез резници постъпвайте като при други растения - потопете отрязаната резница в стимулатор, засадете я в лек субстрат и покрийте с найлон за поддържане на влажността.

Младите растенийца предпочитат по-скоро лек субстрат (например за стайни растения) и много светлина. Пасифлорите, отгледани от семена, цъфтят по-късно, едва на 2-та - 3-та година. Растенията от семена обаче са по-подходящи, ако желаете плодове.

По-късно, когато растението вече е узряло и искаме да го насърчим да цъфти, ще е по-добре да пересадим пасифлората в по-тежък субстрат. В лекия субстрат пасифлорите растат добре, но не образуват много цветове.

Предвид факта, че се касае за буйно растящи лиани, Вашата пасифлора ще се нуждае от опора, около която да се увива.

Пасифлорите изглеждат много декоративно, ако ги увивате около телена конструкция, например с форма на кръг или сърце.

От пролетта до есента торим пасифлорите с тор, подпомагащ цъфтенето. Пасифлорите образуват зад всяко листо при оптимални условия 1-3 цвята, които постепенно се отварят. Всеки цвят цъфти само един ден.

Цветовете понякога се опрашват от пчели, но ако искате да получите плодове от пасифлората, по-добре е да се погрижите сами за опрашването с четка. Прехвърлете polen от цвета на едно растение върху близните на друго растение. Често могат да се опрашват взаимно и различни видове пасифлори. Пасифлорите в повечето случаи не са самоопрашващи се, затова е необходимо да имате поне 2 различни растения.

Пасифлорите се радват на много светлина, спокойно и на пряка слънчева светлина. Само по този начин ще се насладите на обилно цъфтене. През лятото затова им прави добре престой навън или на балкона.

Есента спираме да торим пасифлорите и ги пресаждаме в нова саксия. В случай на по-възрастни растения можете след изплакване и смяна на субстрата да използвате и същата саксия, по този начин ще подпомогнете образуването на цветове следващата пролет.

Издънките на пасифлората скъсяваме приблизително до 3 очички или до 10-15 см. Пасифлорите образуват цветове само на новите издънки. За един вегетационен период пасифлората може да порасне до 5 м, затова не се страхувайте, че ще навредите на растението с подрязването. Подрязването можете евентуално да извършите и напролет.

Презимуваме пасифлорите в светла стая при температура около 10 градуса.

Някои по-топлолюбиви видове оценяват температури около 15 градуса (мъченица гигантска), докато други са устойчиви дори на мраз - мъченица синя може да се отглежда целогодишно на открито в някои райони на Чехия, ако е добре презимена. Издържа на температури до -8 градуса и през пролетта отново пониква от корените.

През зимата не торим и поливаме само толкова, колкото е необходимо, за да не изсъхне субстратът.

Мъченица като плод и лечебно растение

Видовете, които се отглеждат заради плодовете, са Passiflora edulis (мъченица ядлива, маракуя), Passiflora mollissima (мъченица бананова), Passiflora alata (мъченица гигантска), Passiflora ligularis (плодовете са известни като "гранадила"), Passiflora maliformis и Passiflora quadrangularis.

Плодовете се използват освен за директна консумация и в салати, сокове, джусове, кисело мляко или конфитюри. Имат сладникаво-кисел, много освежаващ вкус. Изключително са богати на съдържание на витамин С.

Заради лечебните си свойства се отглежда предимно мъченица плътска (Passiflora incarnata). Нейните цветове и плодове имат успокоителен, седативен эфект, помага при тревожност и безсъние. Не предизвиква привикване. Използва се и за производство на лекарства.