Билкова градина – билки, изпитани с годините

Градина пълна с билки е хармония между красота и полезност, днес това обаче е рядкост. Съвременният начин на живот, напредъкът в медицината и влошаващата се околна среда са причината, че от нашите жилища, градини и менюта започнаха бавно да изчезват именно лечебните растения. Билките отдавна са важна част от профилактиката на заболяванията и в днешно време са и необходим компонент на промишлено произвежданите лекарства.

Лечебните растения отвинаги са служели като най-достъпно средство срещу всякакви болести и недъзи. Още старите поколения са разкривали лечебните ефекти на много растения и са си предавали опита с тях от поколение на поколение, предимно устно. Първите записки, свързани с растенията и техните лечебни свойства, намираме в глинени плочи от Вавилон преди 3000 години пр.н.е. Впоследствие с отглеждането и лечебните свойства на растенията са се занимавали предимно източните култури в Китай, Асирия и Индия. Най-известен бил китайският император Йен Ти, известен като божествен земеделец, който за благото на народа е опитвал множество растения, за да разбере кои от тях са отровни. Всички свои познания е обобщил в канон за билките.

Това произведение се превърна в своеобразна основа за опознаване и изучаване на растенията чак до 17-ти век. След това настъпи периодът на хербариите с 3-те най-значими творби за растенията; De Histria Stirpium на Леонард Фукс (1542), Хербариумът на Джон Джерард (1597) и Theatrum botanicum на Джон Паркинсън (1629), който вече съдържал 3000 лечебни растения и много полезни познания за тях. До 17-ти век хербариите се разделяли на ботаническа част и на част, посветена на лечителството. Лечебните растения бавно се класифицирали, разглеждали и демистифицирали. Значението на лечението с билки през 18-ти век спаднало, но отново се възродило по време на Втората световна война, когато имало недостиг на храни и главно на лекарства; свирепствали болести, имало много ранени. Използвали се проверени терапевтични методи във фитотерапията, които били много щадящи към болния индивид, но все пак много ефективни.

Лечението с растения и до днес е препоръчителна допълнителна терапия, която подпомага и допълва модерната медицина. При правилна употреба лечението с билки е много ефективен метод, подпомагащ възстановяването на загубеното здраве и душевно равновесие. То е допълнение при лечението на всички заболявания или е основна терапия при заболявания с по-лек ход. Билките в миналото оформяли естетическия облик на градините, били отглеждани целенасочено, не само заради красотата и естетичността си, но и заради превъзходния си вкус и аромат. Така започнала ерата на отглеждането на билки в градината, към което трябва да се върнем. Благодарение на неблагоприятните ефекти на химическите средства за ежедневна употреба, оцветителите, козметичните препарати и последващите алергии, сме косвено принудени да използваме предимно природни вещества.

Лечебните растения можем да отгледаме сами, скромните растенийца се задоволяват с малко пространство на перваза на прозореца или отделена лехичка в градината. Благодарение на лечебните растения не само жилището ни, но и градината се ароматизира, придобива пъстроцветен нюанс и ни носи не само полза, но и удоволствие и място, където тялото ни се освежава и релаксира. Важи правилото: колкото по-дълго отглеждате билки, толкова по-дълбоко ще се интересувате от тях.

Затова е важно да знаем какъв вид растенийца се използват за лечение на това или онова заболяване или неговата профилактика в различна форма, а именно като:

• Инфузия и отвара - нарязаните пресни билки слагаме в стъклена чаша или друг неметален съд и заливаме с вряла вода. Инфузията оставяме да се задържи много кратко - половин минута. Ако я приготвяме от сухи билки, сместа оставяме да се задържи 1-2 минути. Корените, поставени в предписаното количество вода, оставяме след кратко варене (обикновено 3 минути) да се задържат. Общо взето, една заравнена лъжичка смес заливаме с 250 мл гореща вода.

• Пресен сок - приготвяме в сокоизстисквачка. Получения сок наливаме в бутилки, съхраняваме в хладилник, където издържа и няколко месеца. Прилагаме на капки или нанасяме на засегнатите места на тялото.

• Мехлем - приготвяме 4 шепи надребно нарязани билки, които слагаме в 500 г загрята свинска мас, сместа разбъркваме и варим кратко. След изстиване мехлема отлагаме в хладилника, на втория ден загряваме, сместа прецеждаме през ленено платно и пълним в бутилки.

• Тинктура - бутилката пълним с предписаното количество билки и заливаме с 40% овощен или зърнен алкохол. Сместа оставяме минимум 14 дни да престои на топло място при температура 20°C, понякога разклащаме. След това приготвената смес прецеждаме и остатъците изстискваме. Прилагаме вътрешно, с чай или използваме за приготвяне на компреси.

В човешкия организъм протичат около 15 000 биохимични реакции, от които приблизително 5000 са основни. Когато всички тези реакции протичат нормално, в организма се осъществява нормален метаболизъм. В противен случай функцията на клетките, тъканите и органите е нарушена и човешкият организъм заболява. В началото на заболяването нарушените функции се компенсират от регулаторния механизъм на организма, по-късно болестното състояние изисква намеса. За хармоничното протичане на метаболизма са необходими различни химични вещества, витамини, ензими и микроелементи. Човешкият организъм най-естествено приема продуктите на растителните клетки. Именно затова терапията с лечебни растения е по-естествена и по-физиологична от синтетичните вещества. Сред най-често използваните лечебни растения от незапомнени времена са: мащерка, мента, маточина, коприва, камшик, лайка и градинска салвия.

• Мащерка (Thymus serpyllum)

Многогодишно растение, което расте по ливади, покрайнини на гори и полски пътища. Нейните лечебни свойства използваме при катари на горните дихателни пътища, бронхит и пневмония. Действа успокояващо при сух и спастичен кашлица. Отлично помага и при стомашни и чревни заболявания с нервен произход. От нея приготвяме компреси и отвара.

• Мента (Mentha piperita)

Многогодишна билка, която расте свободно по ливади в близост до потоци или я отглеждаме целенасочено в градини. Листата на ментата съдържат етерично масло с ментол, на което дължим прекрасния освежаващ вкус и изразителния аромат. В народната медицина използваме главно менто́вото масло, което действа добре срещу повръщане, при гадене, премахва спазми при
колики на стомаха и жлъчните пътища.

• Маточина (Melissa officinalis)

Многогодишна билка, у нас не расте свободно, засажда се в градини. Действа успокояващо и спазмолитично. Премахва умората, намалява болките около сърцето, понижава кръвното налягане, забавя дишането, освобождава газове в червата и спира повръщането. В народната медицина се използва главно за повишаване на апетита, за укрепване на зрението, при мозъчен инсулт и др. От нея приготвяме компреси и алкохолен екстракт.

• Коприва (Urtica dioica)

Това е многогодишно растение, което се среща на ливади, пасища, по бреговете на потоци и реки. Спира кървенето при хемороиди, маточни заболявания и стомашни язви. Действа благотворно при запек, артериосклероза, диабет, при нарушения на менструалния цикъл, климактериум, при болки в ставите и др. Използваме от него отвара и компрес.

• Камшик (Agrimonia eupatoria)

Това е многогодишно растение, което намираме на варовити почви, в храсталаци, на ливади и пасища. Има диуретичен, потогонен и свиващ ефект. Използва се при лечение на хепатит, хроничен холецистит, при бъбречни камъни, при заболявания на устната лигавица. Като поддържаща терапия го използваме при белодробна и кожна туберкулоза, при хемороиди и подагра.

• Лайка (Matricaria recutita)

Това е едногодишно растение, което намираме на ливади, полета, пасища и край пътищата. Лайката има противовъзпалителен и омекотяващ ефект при заболявания на храносмилателния тракт, колики на стомаха и червата и при възпаление на дихателните пътища. Използваме я като компрес.

• Градинска салвия (Salvia officinalis)

Това е многогодишен полухраст, който в нашите условия се отглежда целенасочено в градините. Действа против изпотяването - намалява секрецията на потните жлези и намалява лактацията при кърмещи майки. Има и противовъзпалителни ефекти при остри и хронични заболявания на храносмилателния тракт, използва се за гаргара при ангина и възпаления на устната кухина, при кръвохрак при болни от туберкулоза, при хемороиди и при продължителна менструация. От нея приготвяме инфузия.