Патладжан: кралят на зеленчуците в градината

Снежното грозде (Solanum) принадлежи към семейство снежноградови (Solanaceae), което включва много родове от тези растения, от едногодишни, двугодишни и многогодишни, до полухрасти, храсти и лиани. Освен арктическите области, снежноградовите растения са разпространени по целия свят, особено в субтропическите и тропическите области. В рода на снежното грозде спадат около 1500 вида, от които мнозина са отровни. На територията на България това са например черен блян (Hyosciamus niger), лудо биле (Atropa bella donna), обикновен татул (Datura stramonium). Въпреки че са отровни, не заслужават пълно осъждане, тъй като и те имат своето приложение. Пример е лудото биле, от чиито листа и корени се получава атропин, който служи за производство на атропинови капки, използвани в очната медицина за разширяване на зениците при изследване. Сред известните видове с ядливи плодове са например обикновеният картоф (Solanum tuberosum), доматът (Solanum lycopersicum L.) или патладжанът (Solanum melongena L.). От по-малко известните и отглеждани видове са например тамарило (Solanum betaceum) и пепино (Solanum muricatum).

• Тамарило е може би по-известно под този термин, иначе се нарича още дървовиден домат или френски домат. По-малко е известно, но въпреки това излиза на преден план в интереса на някои земеделци. Представлява вечнозелено дръвче високо 3-4 метра, произхождащо от Южна Америка. У нас се отглежда в контейнери като едногодишно растение. Обича топло и слънчево местоположение. При отглеждане температурата не трябва да пада под 10°C, затова преди настъпването на студовете го пренасяме на закрито. Размножава се чрез сеитба от семена. Покълва добре и младите растения растат бързо. Тамарило ще ни радва през цялата година, защото едновременно цъфти и плодоноси. Цветовете с бяло-розов цвят приятно ухаят и са подредени в гроздовидно съцветие. Оранжево-червените плодове, големи 9 см, овални и заострени бобовидни плодове са ядливи. Ядат се без кората, тя е горчива, и се добавят към сосове и супи, към компоти или се консумират със захар и сметана.

• Pepino - сорт пъпеш, който може да се отглежда с опора или в висящи саксии. Този полухраст обича топлина и достатъчно поливане. Pepino е чувствително към студ. Подходящи местоположения са балкони и лоджии, най-добре ориентирани на юг. При отглеждане можем да се сдобием с около тридесет плода по половин килограм с високо съдържание на витамин C.

• Сред другите видове от рода патладжан спадат патладжан крилат (Solanum alatum), патладжан декоративен (Solanum capsicastrum), патладжан жасминов (Solanum jasminoides), патладжан черен (Solanum nigrum), патладжан сладко-горчив (Solanum dulcamara) и много други.

Добре познатият патладжан - патладжан яйцевиден

Патладжанът яйцевиден (Solanum melongena L.) произхожда от Южна Европа, предимно от Балканите. Там този красавец се смята за крал на зеленчуците. Можем да се срещнем и с названията патлиджан, патлажан или баклажан. Известен е сортът ,,Black Beauty". Дава вкусни плодове с тъмновиолетова лъскава кожица.

Отглеждане на патладжан

Патладжанът има най-дълъг вегетационен период от плодните зеленчуци. Изисква топло местообитание и почва с високо съдържание на хумус. В по-студените области го отглеждаме в оранжерия или под фолиево покритие и градински тунели. При отглеждане на лехи е изгодно да покрием почвата с черно фолио (подходящо фолио), тъй като така се затопля. Същевременно няма да имаме грижи с разрастването на плевели. Разсада отглеждаме чрез засяване на семена в сандъчета или купички, поставени в оранжерия или парник. Семената засяваме в средата на март. След покълване растенията прищипваме в отделни саксии с диаметър 10 см или на разстояние 8 - 10 см. След отминаването на слановете във втората половина на май можем да ги засадим на постоянно място на разстояние около 40 x 40 см в ямки, в които можем да добавим шепа узряла компост. Засадените растения добре поливаме, разкопаваме и след това редовно напояваме, главно в периода при започване на прибирането. За да отгледаме качествени и здрави плодове, оставяме на растението 4-те най-силни издънки с максимум 5 - 7 плода, останалите завързани плодове и цветове изчупваме. Така ускоряваме тяхното узряване и растеж. Когато плодът при почукване издава глух звук, това е точният момент за прибиране. Това е още преди пълната зрялост. Плодовете ще имат твърда и вкусна мякот. Отрязваме ги заедно със дръжката.

Консумация и полезни вещества в патладжана

Патладжанът е ценен източник на витамини и минерални вещества и същевременно е диетичен - има нисък калориен състав. Съдържа голямо количество каротен, витамини от група В, много калий, желязо, магнезий, цинк и манган. Под кората му, с която се консумира, се намира рутин, който спомага за укрепване на кръвоносните съдове. Като цяло има антиоксидантно действие, помага за понижаване нивото на холестерола, действа добре на чревната микрофлора, пречиства кръвта, помага при екземи и е природен антибиотик. Приготвя се топлинно обработен, с което се премахва отровният соланин. Най-популярните варианти са патладжан на скара, пълнен, пържен, печен и мариновани.

Рецепта за патладжан по ориенталски...

Ще ни трябват: 400 г млади патладжани, сол, смляно черно пипер, 1 лук, 2 скилидки чесън, гладко брашно, 40 г мазнина, 2 домата, 100 г гъби, 0,1 л качествено бяло вино, 1 чаена лъжичка захар, jamaica pepper, дафинов лист, лимонов сок, 1 чаена лъжичка нишесте и месен бульон.

Нарязваме патладжаните на тънки кръгчета, осоляваме, добавяме смляно черно пипер и оставяме да престоят 2 до 3 часа. След това обваляме патладжаните в брашно, запържваме на мазнина и добавяме ситно нарязан лук с настърган чесън и продължаваме да пържим. Добавяме обелени и ошпарени домати и нарязани на филийки гъби. Поливаме с вино, подслаждаме със захар, подправяме с дафинов лист и jamaica pepper и поръсваме с лимонов сок. Загъстяваме с нишесте, което разбъркваме във вода, поливаме с месен бульон и само задушаваме до омекване.