Здрав целина

Целина (Apium graveolens), известна по-скоро само под съкратеното наименование целина, принадлежи към семейството на сенникоцветните растения. Това е двугодишно тревисто растение, отглеждано като кореноплодна зеленчукова култура заради неговите булби и листа. Целината е била позната още в древен Египет, където е отглеждана като важна подправка и природен афродизиак. По онова време целината е била считана за символ на смъртта и тъгата, което е свързано с факта, че е била посветена на боговете на подземното царство. Консумирала се е на погребални тържества, а венци от нея са поставяни на гробовете. В Европа се разпространява едва след Тридесетгодишната война. В днешно време се отглежда почти по целия свят. Отглеждат се три вида целина - дръжчеста целина (Apium graveolens L. var. dulce), булбеста целина (Apium graveolens L. var. rapaceum) и листна целина (Apium graveolens L. var. secalinum или Apium graveolens L. var. silvestre). Дръжчестата и листната целина се отглеждат заради листата, а от булбестата целина се използват както булбите, така и листата. За по-добър вкус понякога се прибягва до избелване на булбите и дръжките. Съществуват обаче и специални хибридни сортове, например булбеста целина Albin, която не се нуждае от избелване. Друг специално изведен хибрид е булбеста целина asterix F1. Класически късен сорт булбеста целина е булбеста целина Maxim. Този сорт целина е предназначен за есенна жътва, не е чувствителен към избутване в цвят. При правилно отглеждане булбите са големи, кръгли. Месестата част е кремаво бяла. Булбите могат да се консумират директно, да се консервират или замразяват. Сорт, отглеждан за берене на листа, е листната (листова) целина. Това е много фин сорт листова целина, формираща по-богати розетки, пълни с фини ароматни листа. Листата на тази целина се берат постепенно от края на лятото или еднократно през есента. Събраните листа са подходящи за директна консумация, сушене или замразяване. Световноизвестен сорт дръжчеста целина е дръжчеста целина Pascal. Този сорт формира по-силни дълги листа. Процъфтява в пясъчни почви с по-високо съдържание на хранителни вещества и достатъчно калций. Необходимо е редовно напояване.

Отглеждане на целина

Най-често отглежданият вариант е булвеста целина. Отглеждането на дръжчеста и листна целина не е толкова разпространено. Основните правила за отглеждане обаче са еднакви и за трите варианта. Тъй като целината има дълъг вегетационен период, е необходимо посяването да се извърши още през февруари, най-късно в началото на март. Посяването се извършва в посевни контейнери. Семената покълват при температура от 15 °C за около две седмици. След около месец е необходимо разсадът да се пикира на разстояние 5 x 5 см. След укрепване на растенията е добре да се пикират отново, подходящи са например специални разсадници мини D 6 см. В лехата засаждайте растенията приблизително в средата на май, когато температурите вече не падат под точката на замръзване, на разстояние 50 x 50 см, за да имат растенията достатъчно пространство за развитие на голяма булва. Подходящо е слънчево местоположение със средно тежка и достатъчно влажна почва, богата на хумус. Растенията ще се развиват добре на място, където през миналия сезон са били засадени бобови растения, плодови зеленчуци или кръстоцветни. Неподходящо е засаждането в леха, която миналия сезон е била засята с коренови зеленчуци. Почвата е изчерпана и особено при булвестата целина би се получило значително намаляване на добива. Засаждайте разсада внимателно, за да не бъде вегетационният център "потопен" в земята. При лошо засаждане може да настъпи деформация и вместо булва ще се образува само множество месести корени. Растенията трябва да се подхранват по време на вегетацията с многокомпонентен тор, напр. NPK тор с гуано. По-малките булви целина и листата можете да започнете да прибирате още през юли, само внимавайте на растението да останат достатъчно листа (извършвайте само прореждане на листата). Откъсването на крайните листа е полезно за увеличаване на булвата. През есента изкопайте булвите, почистете ги, скъсете корените и отстранете листната маса (оставете само централното сърчице). Почистените булви съхранявайте в пясък в изба или в оранжерия, където не замръзва.

Отглеждането на разсад, засаждането и последващата грижа при дръжчестата целина са подобни на предишния случай, но се отглежда като листен зеленчук. Дръжчестата целина трябва да бъде крехка с изразен ароматен вкус, на което допринася т.нар. избелване (предпазване на дръжките от слънце). Най-използваният начин за избелване е методът на обвиване на дръжката с картон или черно фолио за период от около 3 седмици така, че да се виждат само върховете на листата. Тази мярка се извършва когато дръжките са високи около 30 - 40 см. След избелването следва прибирането на реколтата. Съхранението на дръжчестата целина е трудно, затова тя е по-скоро сезонен зеленчук.

Листният целина е по-рядко срещан тип и това е така, въпреки че расте сравнително бързо и отглеждането му не е толкова взискателно, колкото при предишните два вида целина. Листният целина обича по-влажни, хумусни и глинести почви. Разсадът се засажда на разстояние около 40 x 30 см. Листата се прибират през целия вегетационен период. Коренът може да се остави през зимата в земята, покрит със слама, и през следващата година отново да се берат листа до момента, в който растението не издаде цвят. Прибраните листа са подходящи за директна консумация, но могат да се сушат и замразяват.

Болести и неприятели по целината

И целината може да бъде нападната от някои вредители или болести. Най-често се среща петнистост по листата на целината, която се проявява чрез появата на жълтеникави, по-късно жълтокафяви петна по по-старите листа. Листата изсъхват и отмират. Ефективна защита са превантивните химически пръскания например с препарат Kuprikol 50 (препарат). Друго заболяване е крастата по булбите на целината. По нападнатите булби се появяват кафяви петна, които се уголемяват, нападнатата тъкан съсирва и се пропуква. Превенция е да не се сади целина на нападнатия лех поне 3 години. Вредител, нападащ целината, е минерът на целината. Става въпрос за двукрило насекомо, което при голямо разпространение може да причини значителни щети. Ларвите на минера на целината образуват галерии в листата на растенията, които в началото са бели и постепенно кафенеят и изсъхват. Възрастните екземпляри са големи около 5 - 7 мм, жълточервено или жълточерно оцветени. Какавидите презимуват в горния слой на почвата и напролет се появяват възрастни екземпляри, които за кратко време снасят яйца по долната страна на листата. Ларвите от второто поколение на минера се появяват през есента. Защита е унищожаването на нападнатите листа и химическо пръскане с препарат срещу смучещи и гризещи насекоми. По корените (булбата) може да вреди морковата муха. Нейната поява се проявява чрез наличието на галерийни нападения и булбите на целината имат тенденция да виолетеят. Превенция е ежегодната смяна на местоположението. Възрастните екземпляри могат да се улавят на лепкави капани.

Целината е добра за мъжката потентност и за какво още?

Целината има благотворно влияние върху мъжката потентност, но това не е всичко. Нейните лечебни свойства са много по-обширни. Благодарение на съдържанието на голямо количество етерични масла, които са основният източник на характерния ѝ аромат, консумацията на целина помага за защита на човешкия организъм от бактерии и плесени. След консумация тези вещества се отделят и въздействат на лигавиците в устата, стомаха и червата. Дезинфекционен ефект имат и в бъбреците и пикочните пътища, където унищожават възбудителите на различни инфекции. Целината намира приложение и при заболявания на дихателните пътища. Етеричните масла на целината помагат за разреждането на слузта и дезинфекцират лигавиците. Най-ефективна при настинка е консумацията на пресен сок от целина. Количеството витамини и минерали в целината също не е за пренебрегване. Целината се счита за значителен източник на витамини от група B. Съдържа всички витамини от тази група в балансирано количество. Витамините от тази група са важни за здрава кожа, нокти и коса, спомагат за правилното функциониране на черния дроб и червата и допринасят за душевното равновесие. В листата на целината има повече витамин C от лимона. Други съдържащи се витамини са A, K и E. Освен витамини, целината е и източник на минерали (калий, магнезий, хром, натрий, желязо, калций, цинк и йод). Целината стимулира образуването на урина и по този начин действа като природно диуретично средство. Помага за разтварянето на утайките и ги изплаква от тялото, като по този начин пречиства човешкия организъм. Редовната употреба на сурова целина или сок от целина би трябвало да облекчи проблемите с ревматизъм, подагра и артрит. Целината определено не трябва да липсва от менюто на диабетиците, защото съдържащите се в нея вещества понижават нивото на кръвната захар. В менюто трябва да я включат хора, страдащи от високо кръвно налягане и хора с проблеми с производството на жлъчка и с язви на стомаха.

От целина можете да приготвите отлична салата от целина с ябълка. Ще са ви необходими следните съставки:

• 300 г целина
• 300 г ябълки
• 3 супени лъжици зехтин
• сол
• черен пипер
• дафинов лист
• jamaica pepper (кимион)
• малко захар
• естрагонов оцет (може да е и обикновен)

Нарежете целината на тънки ивици и я сварете в подсолена и подкиселена вода заедно с подправките. След изстиване добавете в салатата фино нарязани ябълки, зехтин и подсладете по вкус.

Добър апетит! :)