Магданоз и неговото отглеждане

Накратко: Магданозът вирее на слънце или полусянка при 10 до 20 °C в лека, богата на хумус почва. Кореновият се засява от февруари до април на разстояние 7 x 30 см, листният от март до април на 2 x 10 см и дълбочина около 1 см. Покълването отнема няколко седмици.

Магданоз обикновен (Petroselinum crispum) е двугодишно растение, принадлежащо към семейство Сенникови (Apiaceae). Магданозът през първата година създава розетка от листа и натрупва хранителни вещества в мощния си корен. През втората година издава стъбло със съцветие тип сенник. Сенникът е съставен от много дребни, жълти двуполови цветчета. Плодът представлява ребриста семенка без куки с високо съдържание на етерични масла.

Родината му е Южна Европа, откъдето магданозът се разпространил в целия умерен пояс.

• Най-известните видове са магданоз градински (Petroselinum crispum) и магданоз (градински) италиански (Petroselinum crispum neapolitanum). Италианският магданоз обаче често се счита за подвид на градинския магданоз. В градините се отглеждат предимно два култивара - коренов (Petroselinum crispum convar. radicosum Hill) и листен (Petroselinum crispum convar. vulgare Danert).

• Кореновият магданоз образува през първата година до 25 см дълъг корен, който е широко конусовиден и неразклонен.

• Листният магданоз образува тънък, богато разклонен корен. Листата са ярко зелени, гладки или къдрави в зависимост от конкретния сорт.

• Съществува и дивораснало растение магданоз лъжлив (Aethusa cynapium), което изглежда като гладколистен магданоз, но е отровно - внимавайте с него.

• Най-подходящите коренови сортове за отглеждане са например Olomoucká dlouhá. Този сорт има дълъг конусовиден остро завършващ корен. Много е ароматен. Успява в по-леки почви. Добре се съхранява и има значителна устойчивост на болести.

• Друг коренов сорт е Alba. Това е полукъсен до късен сорт, предназначен за директна консумация, промишлена преработка и за съхранение. Коренът е средно дълъг, удължено триъгълна форма с гладка бяла повърхност. Корените имат повишена устойчивост срещу разклоняване, достигат дължина около 18 - 21 см.

• Трети често отглеждан коренов магданоз е сортът Konika. Този полураннен сорт е подходящ за лятна реколта с листа, но и за зимна реколта без листа. Корените са средно дълги, широко конусовидни и гладки. Достигат дължина 12 - 15 см. Месестата част е ароматична, кремаво бяла, в центъра с леко мраморно оцветяване.

• Късен сорт коренов магданоз, предназначен за съхранение, е Hanácká. Коренът е полудълъг, конусовидна до бухалковидна форма. Достига дължина 14 - 17 см. Месестата част е ароматична, образува предимно компактно бяло сърце с неизразително мраморно оцветяване.

• Последният често отглеждан сорт е Osborne. Това е полукъсен, дълъг и добре съхраняем коренов магданоз.

• Представител на листния магданоз е къдравият листен магданоз. Този сорт има богато разделени листа, расте много качествено и бързо. Младите листа са светлозелени и лъскави. Сортът е подходящ и за форсиране от коренища, изкопани през есента.

• Друг сорт листен магданоз, предназначен за целогодишна реколта, е Astra. Може да се консумира директно, суши или замразява. Листата са много силно къдрави, имат средно до тъмнозелен цвят. Листната маса интензивно израства, поради което жътвата може да се повтаря на всеки 8-10 седмици.

• Листен сорт с гладки листа е Festival 68. Този сорт е предназначен за целогодишна реколта на листна маса. Листата са гладки, средно зелени, еднородни.

• Основа на много билкови смеси е сортът Mooskrause.

Как да отглеждаме магданоз?

Не е сложно, но няколко съвета винаги са полезни. Магданозът успява на слънчево или полусенчесто място. Обича по-леки почви, богати на хумус, със способност да задържат достатъчно вода. Най-добре вегетира при температури в диапазона 10-20 °C, но краткотрайно понася и мраз. Засявайте магданоза на лехи във втората култура (достатъчно хранителни вещества, но почвата не е директно наторена).

Покълването на магданоза отнема сравнително дълго време. Проверен трик за ускоряване е поливането на редовете със семената с топла вода. Основните нужди и на двата култивара магданоз са еднакви, но сеитбата е малко различна.

Корен магданоз засяваме на леха възможно най-рано през пролетта - от февруари до април на разстояние около 7 x 30 см.

Листен магданоз засявайте по-късно - от март до април на разстояние 2 x 10 см. По-добре е да се извърши по-гъста сеитба и да се проредят поникналите растения до препоръчителното разстояние, тъй като не всички семена покълват. Засявайте семената на около 1 см дълбочина при пролетна сеитба и около 2 см дълбочина при есенна сеитба, която се извършва от септември до ноември. Кореновият магданоз за успешен растеж се нуждае от дълбоко разкопана почва, за да могат да се развият силни корени. Листният магданоз не е толкова взискателен към дълбочинната обработка на почвата.

Особено коренният магданоз се нуждае от окопаване и достатъчно напояване по време на горещите летни дни. За по-добра реколта е възможно през сезона да се поднася NPK торове с по-ниско съдържание на азот. Коренният магданоз се прибира през есента преди настъпването на студовете. Листният магданоз се прибира постепенно според нуждата. През втората година на отглеждане се прибират семената, които се събират преди узряването, най-често през август. Откъсват се обикновено цели съцветия, от които след изсушаване семената лесно се вършеят. Вегетационният период на коренния магданоз е 190 - 210 дни, при листния магданоз от пролетните посеви може да бъде до 90 дни.

Листният магданоз може да се отглежда и в апартамент. Много декоративно изглеждат къдравите листа на магданоза в специална саксия за магданоз. В този съд можете да посеете директно семената или да преместите предварително отгледани корени, които през зимата ще образуват нова зеленина.

Съвет за посев

Магданозът покълва доста дълго, понякога и няколко седмици, затова е възможно семената да се смесят с репички и да се посеят заедно. Репичката покълва много по-бързо и така магданозът ще бъде постоянно на очи. Най-простото решение е да си купите вече готова лента за посев (подходящи ленти за посев) комбинираща семена от листен магданоз и репички.

Болести и неприятели на магданоза

Най-често срещаният неприятел на магданоза е целеровата муха, която принадлежи към двукрилите насекоми. Ларвите изгризват коридорчета в листата, засегнатите листа впоследствие изсъхват и отмират. Други неприятели по листата на магданоза са морковената въшка и хмеловият акар. Тези неприятели се унищожават с помощта на инсектицидни препарати например Decis.

• Корените на магданоза могат да бъдат нападнати от нематоди, които са дребни червеи, деформиращи корените със своята дейност. Като ефективен метод за борба с нематодите се оказа засяването на африканчета около зеленчуковите лехи. Африканчетата унищожават нематодите със своите сокове.

• Влажното време допринася за появата на септориева листна петнистост.

• Може да се случи да откриете по листата на магданоза голяма зелена гъсеница с черни ивици и жълти точки. Не унищожавайте тази гъсеница, защото това е гъсеницата на много красивата пеперуда - махаон.

Лечебни свойства и приложение на магданоза

Магданозът е важен източник на витамини, особено C, B1, B2, B3, B6, B12, E и A. От минералите съдържа фосфор, манган, калций, калий, магнезий и хлор. Основното активно вещество в магданоза са етеричните масла, които действат като диуретик (вещество, подпомагащо уринирането). Етеричните масла имат силен дезинфекциращ ефект, поради което се използват като компонент в диуретични и урологични чайове, предназначени за лечение на възпаления на пикочните пътища.

Значително е и въздействието върху храносмилането и стимулирането на апетита.

Консумацията му се препоръчва при разстройства, свързани с подуване на корема, чревни спазми, бронхиална кашлица в напреднала възраст и при менструални нарушения. Употребата на магданоз причинява прилив на кръв към половите органи - следователно е лек афродизиак. Високите дози магданоз могат да предизвикат маточни контракции, поради което консумацията на по-големи количества магданоз не е подходяща за бременни жени.

Магданозът намира най-често приложение в кухнята. Листата се използват за подправяне на супи, сосове и ястия с яйца. Често се украсяват с тях салати, зеленчукови ястия или картофи. Кореновият магданоз се вари в супа и в други ястия. Натуралният сок от магданоз от пресна зеленина е отличен репелент срещу насекоми.

След ухапване от насекомо помага натриването на засегнатото място с пресен магданоз. Отварата от зеленина на магданоза действа като тоник за коса, който съживява блясъка на косата. Дъвченето на магданоз освежава дъха и премахва миризмата на чесън. От магданоз можете да си приготвите и почистваща вода за лице. Достатъчно е да преварите две супени лъжици надребно нарязан магданоз с чаша чай от мента и след това да оставите покрито 30 минути да се накисне. След това прецедете отварата и нанасяйте на местата, които искате да почистите. Безспорна е и декоративната стойност на магданоза - особено при отглеждане на къдравия сорт в теракотени саксии.

Можете ли да различите магданоза от пащърнака?

Магданозът и пащърнакът изглеждат на пръв поглед много сходни, в магазина дори често се бъркат. Вкусът им обаче е напълно различен. Как тогава да различим магданоза от пащърнака на пръв поглед? По зеленината. Магданозът има зеленина почти по целия връх на корена и след отрязване има тънък виолетов кант по периметъра, където е растяла зеленината. Обратно, зеленината на пащърнака израства от центъра на върха на корена и не заема толкова голяма част. След отрязване изглежда сякаш зеленината израства отвътре. Върхът след отрязване е светъл и еднороден по цвят. Мислите, че все още не можете да различите разликата в магазина?

Най-простото решение е да отгледате магданоз от семена в собствената си градина. Така ще имате 100% сигурност, че наистина се касае за магданоз.