Физалис Kapstachelbeere - семена на физалис

Physalis peruviana - Капстахелбере

Многогодишно градинско растение с експанзивен растеж. Достига височина от 60 до 120 см. Неприхотливо, лесно се отглежда и размножава. През пролетта го украсяват ненатрапчиви цветчета, по-късно цветовете се заменят от надути мехурчета, чийто цвят преминава от зелен през жълт до ярко оранжев и червен. Мехурчетата много приличат на фенерчета и крият малки кълбовидни плодове, които имат червен, оранжев или жълт цвят. В зависимост от вида физалис, плодовете могат да се консумират или не.

Както вече беше споменато по-горе, съществуват около 100 вида физалис. Сред най-известните е перуанският физалис (P. peruviana), чиито плодове са ядливи и имат ананасов вкус. Еврейският физалис (P. alkekengii) се отглежда предимно като декоративно растение. Месестоплодният или мексикански физалис (P. Ixocarpa) е едногодишен вид. Неговите плодове са ядливи и се отглеждат в Америка като зеленчук.

Плодовете на ядливите физалис имат пикантен, сладко-кисел, много освежаващ вкус. Съдържат малко количество захари, пектини, провитамин А и витамин С. От минералните вещества е значително съдържанието на калий, фосфор и калций. От плодовете могат да се правят конфитюри, сосове, могат също да се консумират сурови или задушени с мед. Еврейският физалис е сред най-търсените декоративни растения. Неговите фенерчета могат да се използват за най-различна творческа дейност. От фенерчетата може да се направи суха аранжировка за ваза, евентуално да се откъснат и вплетат в есенни венци, или да се обелят и да се създадат от тях звездички, които да сложите в купа като украса. Най-голямото предимство на физалиса обаче е неговият бърз растеж.

Как да отглеждаме физалис

• Растенията изискват слънчево до полусенчесто местоположение. Поливаме растенията според нуждата. В нашите условия се отглежда като едногодишно растение. Расте много буйно. Добре е да обмислим внимателно мястото, където ще засадим растението. Съществува риск да потисне останалите растения в лехата.

• Семената се засаждат през март до април в специален субстрат, предназначен за сеитба и размножаване. Израсналите разсад засаждаме на целевото местоположение едва през май след измръзванията. За едно растение е добре да оставим пространство около 0,5 х 0,5 м.

• Еврейският физалис не изисква специална почва. Най-подходящ е хранителен, пропусклив, влажен субстрат със слабо алкална реакция.

  Перуанският физалис изисква дълбоко обработени хумусни почви.

• Не е нужно да торим растенията на хранителни почви, особено не е нужно да торим еврейския физалис. Перуанският физалис изисква на всеки 14 дни под формата на поливане торене с пълен NPK тор. Подходящо е да изберем например Cererit или Kristalon - плод и цвят.

• Растенията не се нападат от никакви вредители, нито от птици.

• Перуанския физалис берем от септември до октомври. Узряването им познаваме по кафеникавия цвят на фенерчето. Откъсва се заедно със чашелистчето, което обаче трябва да се отстрани след берането, за да не огорчеят плодовете.

  Еврейския физалис, предназначен за декорация, берем според нуждата. Може да се суши в топло, тъмно и проветриво помещение.