Целина стеблена Malachit

Apium graveolens - Малахит

Целината произхожда от Средиземноморието. Отглежда се в три форми - кореноплодна целина за месестите коренища, дръжкова целина за месестите дръжки на листата или като листна форма за богатата листна розетка.

Двугодишното растение произхожда от семейството на сенникоцветните. Плодовете, които също като цялото растение съдържат много ароматни вещества. Целината е източник на витамини, особено витамин С (листната форма съдържа дори 10 пъти повече витамин С от кореноплодовете), също В1, В2 и цял набор от минерални вещества. Силният аромат и вкус се дължат на етеричните масла, благодарение на които има и значителни лечебни свойства. Действа диуретично и антибактериално.

В кухнята се използва за студени и топли ястия, подхожда за салати и за супи. На много хора силиците му пречат и причиняват алергии - законодателството го посочва като алергенно растение.

Дръжковата целина консумираме сурова, в салати или можем да я хапваме към месо. Най-много на тялото ни дава под формата на сок за закуска. Листната целина се използва за приготвяне на салати, дръжките се консумират варени и от нея се изцежда сурова сок.

Как да отглеждаме Целина

• Целината обича слънчеви места, обратно зле расте на сянка, тогава не е ароматна и по-лесно може да бъде нападната от гъбни заболявания. През целия период на растеж се нуждае от достатъчно поливане. Важно е поливането при засаждането и през втората половина на вегетацията при развитието на кореноплода. Кореноплодната целина е необходимо да се окопава редовно.

• Дългият вегетационен период може да се съкрати чрез предварително отглеждане. Разсадът не е нужно да се отглежда в отопляемо помещение. За предварителното отглеждане до момента на засаждане е подходяща оранжерия или зимна градина. Февруарският или мартенският сев важи за кореноплодна, листна и дръжкова целина. Целината не засаждаме по-рано от средата на май на целевото място.

  Кореноплодната целина изисква предварително отглеждане на разсад под стъкло. Идеалното време за засаждане е началото на май, най-късно средата на юни.

  При дръжковата целина семената сеем в оранжерия или парник. Засаждането се извършва през май на лехата, на разстояние 30×30 см. По време на растежа дръжките пригърляме със земя, за да избелеят.

  Листната целина сеем през февруари в оранжерия или парник и засаждаме през май.

  Семената покълват две до три седмици при температура между петнадесет и двадесет градуса.

• Изискваща е към хранителни вещества и съдържание на калций в почвата. Изисква глинести, хумусни почви. Листната и дръжковата се нуждаят по-скоро от глинесто-пясъчна почва. Оптималното pH е 6,5 – 7,5.

• По време на вегетацията подхранваме с многокомпонентен тор. Подходящ е торът за кореноплодни зеленчуци.

• От вредителите целината се напада главно от морковата муха, целинови мухи. Целината третираме с препарати Basudin (морковата муха) и Sumithion Super (целинови мухи).

  Септориозната петнистост на целината се проявява по листните пластини на целината, където се появяват малки сивокафяви петна с жълт ръб и голям брой много дребни черни точки. Центровете на петната по-късно кафенеят и изсъхват.

  Краставостта на целинните кореноплодове са кафяви петна, които се увеличават. Нападналата тъкан коркява и се напуква. Следва гнилостен разпад на кореноплода. Предотвратяваме заболяването, като на същия парцел не отглеждаме целина поне 3 години. Частична защита е използването на боракс в доза около 20g на 10m2.

  Петнистостта на целинните листа се проявява на по-възрастните листа се появяват жълтеникави, по-късно жълтокафяви петна. Листата изсъхват и отмират. Извършваме превантивна защита с Kuprikol.

• По-малките кореноплодове на целината могат да се берат през юли. Листата на целината берем чрез проредяване, за да остане достатъчна листна площ.

  Листната целина започва да се бере постепенно от юли и едва в края на септември извършваме еднократна беритба.