Целина листна нежна

Apium graveolens - нежен

Целината произхожда от Средиземноморието. Отглежда се в три форми - кореноплодна целина за уголемени корени, дръжкова целина за уголемени дръжки на листата или като листна форма за богата листна розетка.

Двугодишното растение произхожда от семейство Сенникоцветни. Плодовете, които също като цялото растение съдържат много ароматични вещества. Целината е източник на витамини, особено витамин C (листната форма съдържа дори 10 пъти повече витамин C от коренноплодните), както и B1, B2 и цяла редица минерални вещества. Силният аромат и вкус й се дължат на етеричните масла, благодарение на които има и значителни лечебни свойства. Действа диуретично и антибактериално.

В кухнята се използва за студени и топли ястия, подхожда за салати и супи. На много хора нейните силици пречат и причиняват алергии - затова законодателството я посочва като алергенно растение.

Дръжковата целина консумираме сурова, в салати или можем да я похапваме към месо. Най-много на тялото ни дава под формата на сок към закуска. Листната целина се използва за приготвяне на салати, дръжките се консумират варени и от нея се изцежда сок в суров вид.

Как да отглеждаме Целина

• Целината обича слънчеви места, обратно расте лошо на сянка, тогава не е ароматична и по-лесно може да бъде нападната от гъбни болести. През целия период на растеж се нуждае от достатъчно поливане. Важно е поливането при засаждане и във втората половина на вегетацията при нарастване на кореноплода. Кореноплодната целина е необходимо редовно да се окопава.

• Дългият вегетационен период може да се съкрати чрез предварително отглеждане. Разсадът не е нужно да се отглежда в отопляема стая. За предварително отглеждане до момента на засаждане е подходяща оранжерия или зимна градина. Февруарското или мартовското сеене важи за кореноплодна, листна и дръжкова целина. Целината не засаждаме по-рано от средата на май на крайното местоположение.

  Кореноплодната целина изисква предварително отглеждане на разсад под стъкло. Идеалното време за засаждане е началото на май, най-късно средата на юни.

  При дръжковата целина семената сеем в оранжерия или парник. Засаждането се извършва през май на лехата, в разстояние 30×30 cm. По време на растеж дръжките насипваме с пръст, за да избелят.

  Листната целина сеем през февруари в оранжерия или парник и засаждаме през май.

  Семената покълват за две до три седмици при температура между петнадесет и двадесет градуса.

• Изискваща е към хранителни вещества и съдържание на вар в почвата. Изисква глинести, хумусни почви. Листната и дръжковата се нуждаят по-скоро от глинесто-песъчлива почва. Оптималното pH е 6,5 – 7,5.

• По време на вегетацията торим с многокомпонентен тор. Торът за кореноплодни зеленчуци е подходящ.

• От вредителите целината се напада основно от морковена муха, целинова моловка. Целината третираме с препарати Basudin (морковена муха) и Sumithion Super (моловка).

  Септориозната петнистост на целината се проявява по листните пластини на целината, където възникват малки сивокафяви петна с жълт кант и голям брой много дребни черни точки. Центровете на петната по-късно кафенеят и изсъхват.

  Краставостта на кореноплодите на целината са кафяви петна, които се увеличават. Нападната тъкан, коркува се и се пропуква. Следва гнилостен разпад на кореноплода. Предпазваме от болестта като на същия парцел целина не отглеждаме поне 3 години. Частична защита е използването на боракс в доза около 20g на 10m2.

  Петнистостта на целиновите листа се проявява като по по-старите листа се появяват жълтеникави, по-късно жълтокафяви петна. Листата изсъхват и отмират. Провеждаме превантивна защита с Kuprikol.

• По-малките кореноплоди на целината могат да се прибират през юли. Листата на целината прибираме с проредяване, за да остане достатъчна листна площ.

  Листната целина се започва да прибира постепенно от юли и едва в края на септември извършваме еднократна прибира.