Тиква цукини - Нефертити

Cucurbita pepo - Nefertiti

Тиквичката е едногодишен зеленчук, който се причислява към вида обикновена тиква (Cucurbita pepo) и произхожда от Централна Америка. Тиквичката обаче идва от Европа - отгледана е в Италия. Съществува голямо разнообразие от различни сортове тиквички, които се различават един от друг не само по размер, но и по форма, оцветяване, както и по вкуса на месестата част. Образува дълги месести издънки, подобни на лиани, на които от юни разцъфват жълти цветове. След оцъфтяването се образуват продълговати плодове, които могат да носят най-различни нюанси на зелен, жълт или бял цвят.

Тиквичката е богата на минерали, благоприятно въздейства на сърцето, подаграта и ревматизма. Плодовете съдържат витамин B, C и калий, който освобождава тялото от излишна вода и сол. Имат високо съдържание на вода около 90% и също влакнини. Тиквичките се препоръчват за консумация на хора с наднормено тегло, диабетици или пациенти със заболявания на жлъчния мехур или черния дроб. Също така се препоръчва на хора, страдащи от ревматизъм и подагра. Тиквичката е нискокалорична храна, подходяща за редукционни диети.

Как да отглеждаме тиквички

• Растенията изискват светло местоположение. Редовно поливане, най-добре е отстояла дъждовна вода. Подходяща е засаждането в черен мулчиращ нетъкан текстил, който помага за затопляне на почвата и предотвратява растежа на плевели. Ако отглеждаме тиквички без мулчиращ текстил, за поддържане на топлината на почвата под тях мулчираме с органичен материал.

• Растенията могат да се предотглеждат, но също така и директно да се засяват на лехата.

  Семената засяваме на местоположението след 15 май, когато вече няма риск от приземни слани. Семената преди засяване накисваме ден в хладка вода. Засаждаме на редове, на разстояние от 50 до 100 сантиметра поединично.

  Предотглеждане на семената можем зад прозореца, в оранжерия или парник. Подходящ е субстрат, предназначен за засяване. Саксиите трябва да са минимум 10 см големи, растенията изискват много пространство. Засаждаме по 1 семе. Навън засаждаме едва през втората половина на май, на засаждането трябва да предхожда постепенно закаляване.

• Изискват топло, защитено местоположение и пропусклив, добре снабден с хранителни вещества отглеждащ субстрат. Могат да се отглеждат и на компост.

• За торене най-подходящи са органичните торове или растителните разтвори, богати на калий. По време на вегетацията 1 път на 21 дни обогатяваме отглеждащия субстрат с органичен тор, евентуално растителен разтвор, богат на калий.

• Тиквичките са относително устойчиви на болести. При горещо и сухо време може да се появи краставичен мана. Растенията растат лошо и по листата се появява сивкав налеп. Превенцията е редовното поливане и поддържането на умерено влажна почва. В случай на поява на мана е необходимо да се отстранят засегнатите листа. Устойчивостта срещу мана ще повиши фунгицидите. Ако по растенията се появят бели налепи, са нападнати от брашнеста мана. Подходящо е да се използват фунгициди със съдържание на сяра, които надеждно ще унищожат гъбичното заболяване.

  Цветовете и младите плодове биват нападани от охлюви. Най-ефективният метод е тяхното събиране и последваща ликвидация. Листните въшки могат да разпространяват между растенията вирусна мозайка, която се проявява с изкривен и закърнял растеж, извити листа и жълти петна по листата и плодовете. Засегнатите растения е необходимо незабавно да се унищожат. Необходимо е също така да се извърши ликвидация на листните въшки със специални инсектициди.

• Със зберът започваме, когато плодовете достигнат дължина от 7 и повече сантиметра (максимално 20 сантиметра). Тиквичките откъсваме от растението с няколкосантиметрова дръжка, благодарение на която ще издържат пресни няколко дни по-дълго.