Целина кореноплодна ALBIN

Apium graveolens var. Rapaceum

Целината произхожда от Средиземноморието. Отглежда се в три форми - кореноплодна целина за месестите корени, стъблова целина за месестите дръжки на листата или като листна форма за богатата листна розетка.

Двугодишното растение произхожда от семейство Сенникоцветни. Плодовете, които също както цялото растение съдържат много ароматни вещества. Целината е източник на витамини, особено витамин C (листната форма съдържа дори 10 пъти повече витамин C от булбите), освен това B1, B2 и цяла редица минерални вещества. Силният аромат и вкус й се дължат на етеричните масла, благодарение на които има и значителни лечебни свойства. Действа диуретично и антибактериално.

В кухнята се използва за студени и топли ястия, подходяща е за салати и за супи. На много хора силиците й пречат и причиняват алергии - законодателството я посочва като алергенно растение.

Стъбловата целина консумираме сурова, в салати или можем да я хапваме към месо. Най-много на тялото ни дава под формата на сок за закуска. Листната целина се използва за приготвяне на салати, дръжките се консумират сварени и от нея се изстисква сурова сок.

Как да отглеждаме Целина

• Целината обича слънчеви места, обратно расте лошо на сянка, тогава не е ароматна и по-лесно може да бъде нападната от гъбични заболявания. През целия период на растеж се нуждае от достатъчно поливане. Важно е поливането при засаждането и във втората половина на вегетацията при нарастването на булбата. Кореноплодната целина трябва редовно да се окопава.

• Дългият вегетационен период може да се съкрати чрез предварително отглеждане. Разсадът не е необходимо да се отглежда в отоплявана стая. За предварително отглеждане до момента на засаждане е подходяща оранжерия или зимна градина. Февруарското или мартенското сеене важи за кореноплодна, листна и стъблова целина. Целината не засаждаме по-рано от средата на май на крайното местоположение.

  Кореноплодната целина изисква предварително отглеждане на разсад под стъкло. Идеалното време за засаждане е началото на май, най-късно средата на юни.

  При стъбловата целина семената сеем в оранжерия или парник. Засаждането се извършва през май на лехата, на разстояние 30×30 см. По време на растежа дръжките натрупваме със земя, за да избелеят.

  Листната целина сеем през февруари в оранжерия или парник и засаждаме през май.

  Семената покълват две до три седмици при температура между петнадесет и двадесет градуса.

• Изискателна е към хранителни вещества и съдържание на вар в почвата. Изисква глинести, хумусни почви. Листната и стъбловата се нуждаят по-скоро от глинесто-пясъчна почва. Оптималното pH е 6,5 – 7,5.

• По време на вегетацията подхранваме с многокомпонентен тор. Подходящ е торът за кореноплодни зеленчуци.

• От вредителите целината се напада основно от морковена муха, целинова муха. Целината третираме с препарати Basudin (морковена муха) и Sumithion Super (целинова муха).

  Септориозната петнистост по целината се проявява по листните петлици на целината, където възникват малки сивокафяви петна с жълт ръб и голям брой много дребни черни точки. Центровете на петната по-късно кафенеят и изсъхват.

  Краставостта по целинови булби са кафяви петна, които се увеличават. Нападнатата тъкан се коркира и се пука. Следва гнилостен разпад на булбата. Предотвратяваме заболяването като на същия участък целина не отглеждаме поне 3 години. Частична защита е използването на боракс в доза около 20g на 10m2.

  Петнистостта по целинови листа се проявява по по-възрастните листа се появяват жълтеникави, по-късно жълтокафяви петна. Листата изсъхват и отмират. Провеждаме превантивна защита с Kuprikol.

• По-малките булби на целината могат да се прибират през юли. Листата на целината прибираме чрез проредка, за да остане достатъчна листна площ.

  Листната целина започва да се прибира постепенно от юли и едва в края на септември извършваме еднократно прибиране.