Морков Rote Riesen 2 - семена морков

Daucus carota - Rote Riesen 2

Всички я познаваме, на всички ни е вкусна и в кухнята е сред най-използваните кореноплодни зеленчуци. Да, говорим за морков. Произхожда от южна Азия, от областта на днешен Афганистан, Пакистан и Иран. Морковът е двугодишно растение. Има перести листа. Цветното стъбло може да достигне до 1,5 м височина, съцветието образува сложен чадър и белезникави цветчета.

Морковът можем да разделим на два основни вида - морков обикновен прав (което е оригиналната неподобрена форма с бял корен) и морков обикновен сеитбен (тук спадат всички днес отглеждани сортове моркови). Морковът обикновен сеитбен има по-едър корен, чийто цвят може да бъде бял, жълт, оранжев, червен, виолетов или многоцветен (отвън може да бъде различен от вътрешността).

Според сроковете на сеитба разграничаваме морковите на - КАРОТКА (по-фин ранен морков, по-къс и има закръглен корен), БЕЙБИ КАРОТКА (млад ранен морков, отличава се с фин вкус и крехка структура) и КЛАСИЧЕСКИ МОРКОВ (късен тип, има сладникав гладък корен с полудълга форма, заострен край).

Но това не е краят. Обичния морков можем също да разделим според формата на корена, за който го отглеждаме. Например типът Berlikum има по-големи цилиндрични корени с тъп край. Морковите от този тип са подходящи за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и допълнителна преработка. Flakee се отличава с много дълги стеснени корени с широк и плосък край. Подходящ е за директна консумация, дългосрочно съхранение, сушене и други видове преработка. Parisian има малки корени с форма на репички. Типът е подходящ за директна консумация и преработка. Nantes е класическата каротка, която срещаме в магазините. И накрая типът Chantenay е морков с по-къси, по-скоро конични корени. Подходящ е за директна консумация, сушене и други видове преработка.

Морковът има високо съдържание на минерални вещества. Също има високо съдържание на калий, магнезий, фосфор, но и хлор. Съдържа също многобройни микроелементи - бор, ванадий, желязо, йод, кобалт, мед, манган, цинк. Повишава общата устойчивост на организма, препоръчва се при запек, при заболявания на черния дроб, бъбреците и съдовете. Както е известно, морковът влияе на качеството на зрението! Той е източник на провитамин А – бетакаротен. Съдържа също малко витамин С или витамини от група В.

Предимството на моркова е и това, че спада към много неприхотливите зеленчуци. Можете да го отглеждате и в контейнери, например на терасата!

Как да отглеждаме морков

• Изисква слънчево местоположение. Леглите редовно разкопаваме и поливаме. Определено не преливаме, може да причиним унищожаване на цялата сеитба. Морковът спада към студолюбивите растения, най-добре му е при температури около 16 °C. Позеленяването на главата на корените предотвратяваме чрез присипване на земя към растенията.

• Неподходяща за засаждане е прясно наторена почва. Семената сеем на лехата, когато минат слановете. Дневната температура трябва да бъде средно поне 7 °C (идеалното отглеждане на морков е при дневни температури около 16 °C). Сеем на дълбочина 1 до 2 см на разстояние около 15 см. Покълващите растенийца трябва да се проредят на около 5 см разстояние. Късните сортове морков сеем по същия начин от края на пролетта до началото на лятото.

• Морковът изисква старателно обработена почва с достатъчно хранителни вещества и влага. Почвата трябва да бъде лека и плодородна. Оптималното pH е неутрално до слабо алкално. Почвата не трябва да съдържа буци и камъни.

• Преди разкопаване на почвата е препоръчително мястото на сеитба да се обогати с добре узряъл компост. Преди сеитбата в почвата внасяме 70g N, 30g P и 150g K. Във фазата на 3-5 листа прилагаме 20g N на ред. По време на вегетацията торим с NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-висок дял калий. Не използваме оборска тор. Морковът на този тип торене реагира с пукане.

• Черната гниене на морков се проявява по кълнящите растения с потъмняване, изтъняване и гниене на кореновата шийка и изсъхване на листата. По време на вегетацията това заболяване не се проявява особено по корените. На нападнатите корени възникват тъмни, сухи вдлъбнати петна. Защитата извършваме с препарата Dithane DG Neotec.

  Сухата петнистост на листата на морков се проявява по време на вегетацията и се разпространява между растенията чрез вятър и дъжд с конидии, които възникват по нападнатите листа. По най-старите листа възникват един до два милиметра големи жълтокафяви петна със по-светъл ръб. Петната постепенно се увеличават, сливат се и потъмняват. В по-късна фаза листата са напълно тъмни и отмрели. Защитата извършваме с препарата Ortiva.

  Морковата муха се показва по по-младите растения. Те пожълтяват и отмират. По повърхността на корена, предимно в горната му трета, отвън се забелязват коридорообразни изяждания с мушиларви. Повредените растения загниват при съхранение. В момента защита не е възможна. По-рано се извършваше с препарата Dursban 10 G.

  Мекото гниене на морков е причинено от неправилно съхранение на кореноплодни зеленчуци във влажна среда. Морковът се превръща в кашава миришеща маса. Преди съхранение моркова прегледваме и почистваме от останалата почва.

  При смучене от нематоди корените на морков са деформирани и образуват прекомерно количество странични кореничета. Сеитбата на африкани може силно да намали присъствието на нематоди в почвата. Спазваме също културооборота.

  Брашнестата мана се проявява по всички надземни части (листа, дръжки, стъбла, съцветия и семена) възникват белезникави брашнести налепи. Защитата срещу брашнеста мана на сенчестите извършваме с препарата Ortiva.

• Ранните сортове прибираме от 8-ата седмица след засаждане. Късните сортове понякога се нуждаят до 11 седмици. Беремът ръчно чрез издърпване или можем внимателно да си помогнем с вили, така че да не повредим корена на растенията.