Магданоз корен Алба

Petroselinum crispum convar. radicosum - Alba

Кореноплодна зеленчукова култура, която се нарежда между двегодишните растения. Богат е източник на провитамин А и витамини В, С, Е, както и на минерални вещества калий, магнезий, желязо, калций, натрий и фосфор. Етеричните масла подпомагат работата на бъбреците, понижават кръвното налягане и подобряват функцията на целия храносмилателен тракт. Първата година растението образува бяла веретеновидна коренина и лъскави, дълги дръжковидни, богато нарязани листа. Втората година през лятото цъфти. Магданозът се разделя на кореноплоден и листен. Листният магданоз се дели на магданоз с гладки листа и къдрав магданоз. Къдравият магданоз се използва в супи и салати. Магданозът с гладки листа се използва предимно като подправка и за чай, който възбужда апетита. Листната форма се използва и за декорация на студени ястия и тяхното ароматизиране. Може да се суши и замразява. Кореноплодната форма е много подходяща за топлинна обработка, предимно в супи, салати, а също и за пържене. Подходяща е и за съхранение.

Как да отглеждаме магданоз

• Кореноплодният магданоз изисква достатъчно светлина, къдравият магданоз понася добре и полусянка. В сух период се нуждае от редовно поливане. По време на вегетацията магданозът изисква редовно поливане и торене. При сушаво време е необходимо редовно напояване! По време на отглеждането на кореноплоден магданоз почвата се плеви.

• Ранните сортове кореноплоден магданоз се засяват на лехи през октомври до ноември, късните сортове магданоз засяваме в началото на пролетта, когато почвата все още е наситена с вода от топящия се сняг. Листния магданоз засяваме на лехи през март, през април и след това отново през август. Семената и на двата вида магданоз засяваме на дълбочина 2 см.

• Магданозът се отглежда на дълбоко обработени почви, които са леки. Оптималното pH е 6.

• При свръхторене с азот страда от ръжда. Не понася засоляване. Никога не торим лехите преди засаждане с торове! Високото съдържание на азот причинява последваща лоша съхраняемост. По време на вегетацията приторяваме с комплексен NPK тор с по-ниско съдържание на азот и избягваме използването на торове съдържащи хлор. За торене можем да използваме Cererit или Kristalon.

• Магданозът се напада от листни въшки, които смучат от растенията. Засмуканите тъкани се деформират и изсъхват. Цветовете и младите плодове постепенно опадат. Растенията можем да защитим с препарата Decis Mega.

  Ако по растенията се появяват белезникави, брашнести налепи на гъба, които постепенно се оцветяват в мръсно кафявосиво, са нападнати от брашнеста мана по сенчестите. Третираме посева с препарата Kumulus WG или Ortiva.

  Най-сериозната складова гнилоба на корените на магданоза е черната гнилоба. Пренася се със семена и главно с жътвени остатъци. Разпространява се при влажно време и при поливане на кореновите шийки. Защитата се състои предимно в засяване на качествени семена, третирани с фунгицид.

  Листните въшки или паяжинките ликвидираме с помощта на препарата Pirimor или Decis.

  Корените понякога се нападат от нематоди. Надеждна защита е засаждането наоколо на Африкански кадифе (Tagetes).

  По растенията може да се появи и ръжда. Третираме ги с подходящ фунгицид.

• Листния магданоз берем според нуждата. Кореноплодния берем тогава, когато достигне желания размер. Основният срок за прибиране на реколтата е октомври.