Грах мозъчен ранен

Pisum sativum

Грахът се отглежда още от новата каменна епоха, в днешно време се култивира почти по целия свят. Съдържа много витамини и активни вещества, които ни помагат за по-добра защита на целия организъм. Той също е източник на белтъчини и витамини C, B, калций, калий, фосфор, магнезий и др. Принадлежи към едногодишните култури. Този бобов зеленчук принадлежи към семейството на бобовите растения. Цветовете са бели, а плодът е шушулка. Зърната могат да бъдат светло до тъмнозелени.

Грахът може да се раздели на три отглеждани групи. Захарен грах, чиито семена са подходящи за замразяване и за пресна обработка в кухнята. Шушулков грах, при който за консумация се използва цялата шушулка включително семената. Зърнест грах, който има високо съдържание на нишесте. Подходящ е за топлинна обработка например в супи. Според ранността на отглеждане различаваме много ранни видове, ранни, средно ранни, средно късни и късни видове.

Как да отглеждаме грах

• Изисква светло местоположение, но не пряка горещина. Грахът спада към студолюбивите растения. Най-добре му е при температури 13 – 18 °C. Това не означава, че понася мраз. Обилно се полива особено по време на цъфтеж и образуване на шушулки. Почвата не трябва никога да изсъхва напълно. Сушата не е добра за граха. Грахът спада към катерливите растения, затова е необходимо да се осигури опора. Ако отглеждаме грах на редове - опъваме между тях въже. Грахът се задоволява с всякаква опора - ограда, пергола, дървена летва. Околността на засаждането редовно разрохкваме и отстраняваме плевелите.

• Сеитбата се извършва рано напролет, най-добре в края на март до началото на април. Захарния грах сеем от април до юни. Сеем на подготвен терен на редове отдалечени на 15 - 30 см, по зърна на 4 -6 см едно от друго. Семената сеем на дълбочина 5 - 7 см.

• Почвата трябва да бъде пропусклива, добре обработена с достатъчна доза хранителни вещества. Не трябва да изсъхва бързо, но същевременно не трябва да остава дълго премокрена.

• Преди засаждането наторяваме почвата със зрял компост или изгнил оборски тор.

  Прилагаме при необходимост фосфорни и калиеви торове. Доза 20 kg N, 50 kg P, K 120kg на хектар. Ако почвата преди сеитбата е била редовно наторена, не е необходимо по време на вегетацията да се прилага допълнително торене.

• Гъркова зърнояда - неговите ларви пробиват дупки в семената. В всяко зърно живее само една ларва. Ларвите увреждат зърната, намаляват добива, качеството и покълваемостта на граха. Възрастните бръмбари изяждат прашеца, венчелистчета или тичинки на граха. Химичната защита е пръскане по време на цъфтеж, когато първите два цвята на стъблото отцъфтяват и започва да се образува първата шушулка. Профилактиката е подходяща превантивна по-ранна сеитба на граха.

  Петнист листояд - уврежда листата. Листните пластинки са редовно изгризани от краищата. Ларвите на този бръмбар също увреждат растенията, живеят в булбовидни тумори по корените и ги унищожават. Подходяща защита е пръскане с препарати Karate или Sumithion и арсенови препарати.

  Трънчета - ларви на бръмбари ковачета. Растенията вехнат на редове или огнища. Посятото семе въобще не покълва. Корените са увредени, виждат се очевидни галерии. Ларвите са цилиндрични и твърди, лъскави, жълтокафяви и около три сантиметра големи. Химичната защита не е особено подходяща. Ако се появят трънчета, редовно и по-дълбоко изораваме почвата и не я оставяме в покой дори след прибирането на реколтата. Помага и торенето с азотен вар.

  Друг враг на граха са птиците, особено сойките, гълъбите. В този случай прилагаме плашила, капани или мрежи.

• Прибирането на реколтата протича приблизително от средата на юни до средата на юли според ранността на посетите сортове.

  Ранните сортове прибираме още от 12-тата седмица след засаждането.

  Шушулковите грахове прибираме веднага щом в шушулките има сладки големи грахови зърна. Подходящо е просто да се опита една шушулка дали са достатъчно узрели.